“ Това, което е наистина полезно за децата, са две неща: едното е умението да излизат от скуката – да инициират промяна сами, да открият нещо интересно за тях; другото е способността да останат потопени и ангажирани в дейност, която не е свръхстимулираща, а е по-спокойна и бавна.“
Надежда Маркова, психолог
Представям си как издателят избира какво ще издаде – разглежда купищата книги на изложенията за литература по света; докосва кориците, страниците; помирисва хартията; очите му препускат през илюстрациите и текста; и някъде между всички тези безброй действия и възприятия се появява тя – книгата, която очарова издателя със своите качества. Случва се обаче нещо още по-магическо в този избор – издателят вярва, че това е книгата, от която има нужда в неговата страна, в неговата общност. ♥
Харесва ми да виждам развитието на издателство “Мармот” през годините – подбират книгите си спрямо собствени ценности и се стараят да ги представят на родителската общност все по-вълнуващо така, че да изтъкнат най-добрите им качества и именно онези причини, които са накарали сърцата им да трепкат.
Да отделиш бюджет за смислени кампании означава да дадеш от себе си, за да достигне смисъла, който виждаш, до повече хора. В това аз откривам много чар.
След силната кампания с обществен разговор за не-перфектната майка около книгата „Понякога в главата на мама бушува буря“, издателство Мармот подхващат следващата важна тема – скуката.
Полезна ли е или вредна скуката? Издателство Мармот се свързаха със специалисти и споделиха разговорите по темата с нас – родителите. Мой личен фаворит е разговорът с психолога Надежда Маркова. С Надето сме споделяли общи приключения в тийн годините си и съм във възторг да видя нейното развитие като терапевт, а още повече – да се докосна до мислите ѝ относно децата.
„Скучно ли ти е, Мини Мони?“
Вдъхновител по темата за скуката е картинната книга “Скучно ли ти е, Мини Мони?” от Росио Бонийя. Моника е вече голямо момиче и има собствена програма за цялата седмица, но дойде ли неделя пристига с-к-у-к-а-т-а и Мини Мони няма идея какво да прави с нея. Е, поне на пръв поглед.
Момиченцето обича да рисува и налегналата я скука създава такива интригуващи сценарии в главата ѝ, че приключението е в кърпа вързано. Мини Мони използва всичко налично в стаята и въображението си, за да си подсигури чудесна игра. За малките слушатели и читатели е вдъхновяващо, и интригуващо приключението, което сякаш се случва наистина. В края на историята разбираме, че Моника сама си го е измислила и преживяла през своите рисунки и в компанията на играчките си. Е, още ли се чудим полезна ли е или вредна скуката?
“Да играем с Мини Мони”
Какво е по-хубаво от една добра детска книга? Две добри детски книги, при това – в комплект. Неведнъж съм казвала, че книгите не са само за четене, затова съм пре-щастлива, когато историята е доразвита и в някакъв тип занимателна книжка – било то със стикери (каквито книги имаме за “Грузулак” от изд. Жанет-45 или за “Голяма книга за буболечките” от изд. Ракета) или пък за рисуване – каквато е и книжката “Да играем с Мини Мони”.
Синът ми не е уверен художник, а същевременно е перфекционист и колкото и да обича да рисува, често избира да не го прави, защото се фрустрира от това, че излиза от очертанията или нещо не се получава точно така, както той иска. “Да играем с Мини Мони” се оказа подходяща за него, защото зниманията се редуват – преобладават тези за рисуване/оцветяване, но има и лабиринти, математика, асоциации. По този начин той си почива от рисуването и се забавлява. Много любима му е страницата за рисуване с отпечатъци от тапа (или други предмети).
В книжката откриваме още идеи за използване на собственото ни въображение – например рисуване на случайни петна/форми и превръщането им в чудати същества. Има малко букви, малко цифри, малко упражнения за фина моторика тип свързване на точки или проследяване на криви линии. Има дори рецепта за мъфини!
Книжката е обемна – 80 страници с най-различни идеи – и е най-подходяща за деца между 4 и 7 години. Може да се поръча и в комплект с картинната книга. Струва ми се, че книгата за четене би била най-интересна на по-малките деца от тази възрастова категория, но занимателната книжка е чудесна дори за деца над 7 години (аз обичам да си правя такива неща и на 27).
