След огромния успех на поредицата “Агата” – една от първите поредици, насочена специално към прохождащите читатели у нас – издателство “Мармот” поемат към ново приключение със своята току-що стартирала поредица Клуб „Търсачи на истории“.
Поредицата, разбира се, е вдъхновена от децата и отново е предназначена предимно за начинаещите читатели, които все още държат на илюстрациите в текста, но имат ентусиазъм за първите си самостоятелно прочетени книги. Книгите от поредицата Клуб „Търсачи на истории“ са с идеално за целта текстово оформление с шрифт, подходящ за хора с дислексия и в малък, удобен формат, който подсигурява удобство и лекота на книжното тяло в детските ръце. Илюстрациите са цветни и в достатъчно количество за предназначението на поредицата.
За създаването на тези книги, издателство “Мармот” кани български писатели и илюстратори, които да разкажат с думи и цвят своите истории за интересни пътувания, приключения и запознанства.
Клуб „Търсачи на истории“ от издателство “Мармот”
Към момента поредицата се състои от четири заглавия: “Петте съвета на Господин Муза”, “Изобретенията на мечока Дърабъра”, “Беличковците” и “Мишо в замъка на цар Пишман”. Книгите са най-подходящи за деца на 7-8 г., които умеят да четат, но все още нямат увереност да боравят с по-обемни текстове.
“Петте съвета на Господин Муза”
— написана от Радостина Николова, нарисувана от Цвета Петрова
В “Петте съвета на Господин Муза” се запознаваме с Шери и брат ѝ Анди, а малко след това – и със самият Господин Муза, който идва със своите съвети за намиране на изгубено вдъхновение. Книгата се обляга на mindfulness практиките за заземяване през сетивата ни, което много ми хареса и ме впечатли. Как обаче се обясняват такива сложни психични концепции на малко дете? Как се тренират очи? Ами допир? И как миризливото чудовище попадна в града на ароматите? Какво общо има всичко това с вдъхновението? На помощ идва по-големият брат на Шери – Анди, който вече е губил и откривал музата си не веднъж.
Радостина Николова е умел детски писател, който знае как се говори на езика на децата. Убедена съм, че самата тя се грижи добре за своето вътрешно дете – как иначе щеше да пише съвсем по детски? Историята е от онези, които не можеш да оставиш и прочиташ на един дъх, просто защото всяка глава завършва с намигване към следващата.
Рисунките на Цвета Петрова са нежни и някак въздушни – чудесно подкрепят думите и с лекота пренасят малките слушатели и читатели в света на Господин Муза.
“Изобретенията на мечока Дърабъра”
— написана от Петя Кокудева, нарисувана от Ина Кьорова
Ако чуете кихавица, идваща от вътрешността на чорап, влизате или не? Естествено, всички скачаме с двата крака директно, особено ако сме мечтателни изобретатели в проект – като Бети. Там я посреща мечокa Дърaбърa, а чорапът се оказва всъщност неговата работилница.
– Сигурно се чудиш кaкво прaвя! Товa е изобретение, което рaзпознaвa нaстроението ти сaмо кaто ти чуе гласа.
– Обaче товa вече е изобретено! Нaричaт го „мaмa“.
Изобретенията на мечока са гениални и много необходими, като например буркан, който измерва нивото на мечтите. Бети пък си е измислила разтеглива събота, с която да има повече време в почивния ден.
Петя Кокудева не просто е любим детски писател на множество родители, но е и любим човек на децата. Може да я видите как носи цял куфар с изобретенията на мечока Дърабъра и говори с децата за тиганчета за затопляне на отношения или чадъри, които те крият от твърде общителни хора.
Ина Кьорова вдъхва живот на Бети и мечока със своите по детски сладурски рисунки. Обожавам детайлите, с които е илюстративно изпълнена тази книга – табелки, цветни флагчета, повдигнати вежди, ябълки, инструменти, копчета и кръпки. Истинско визуално пиршество.
“Беличковците”
— написана от Анна Норт, нарисувана от Яна Казакова
На хората ще им се явят разни феи, леприкони, някакви шантави същественца, но на Ивето ѝ се случва нещо още по-чудновато – един ден се натъква на странен дядка, който води след себе си цяла армия беличковци! И се започва – чорапите изчезват, палачинките падат, а мама и татко са с разменени компютри. Като нейните бели, ама умножени по няколко. Съвсем скоро Ивето разбира, че трябва да намери изход от ситуацията.
Анна Норт пише така, че те кара да се чудиш – ако беше герой от книгата, дали нямаше да е част от армията на беличковците? Бих заложила на това. На детският писател обикновено му личи, че си е запазил поне една дяволита детска усмивка в чантата.
Напоследък попадам на все по-прекрасни книги, изрисувани от Яна Казакова. Харесвам стила ѝ – нежен и с нотка меланхолия в цветовете. Тези книги са идеални за четене и разглеждане под топло одеяло, докато навън листата пооранжавяват.
“Мишо в замъка на цар Пишман”
— написана от Слави Стоев, нарисувана от Боян Йорданов – Босилек
Мишо си мисли, че светът се върти около него. Единствен ли е Мишо? Не. Като всички малки деца, той искa дa стaвa нa неговото, искa дa е първи, искa всеки дa го слушa! И как да не иска – нали всички се раждаме именно така – овластени да заставим всички наоколо да се грижат за нас. И добре, че е така. Но детронацията ни е зад ъгъла. Първо обаче Мишо ще се опита да стане истински цар, а едва след това ще разбере, че това, от което имa нуждa, е не крaлство, a промянa.
Слави Стоев може би вече познавате покрай другите му детски книги или пък от подкаста “Естествен Интелект”, където е водещ. Той е психолог и му личи. Неслучайно изборът му за тема на книгата е нарцисизирането на децата в разнна възраст и последващото им детрониране от този тъй сладък подиум. Той пише увлекателно не само за деца, но и за възрастни.
Илюстративният стил на Боян Йорданов – Босилек е специфичен и разпознаваем. Той не рисува само за деца, но когато го прави – на децата не им се вярва, че това е истинската му работа. Има чуден размах на четката и ми се иска да виждам още от него в света на детската литература.
Основен стремеж на издателите е с поредицата децата да придобият опит в четенето, а следствие на това да подобрят и уменията си да разбират, учат и търсят. Така, неусетно, самите те ще се превърнат в “търсачи на истории”.
