Скоро трябваше да се представя за материал във вестник и за един портал, където ще имам собствена рубрика. Ще се възползвам и ще го копирам тук, за да се представя отново. Казвам се Пирина Воденичарова и имам привилегията да съпреживявам детството с 4-годишния си син – Матей. Самата аз никога не спрях да обичам детската литература. Когато станах родител, започнах да откривам все повече съвременни издания в България, опознах много издателства, запознах се с пътя на детската книга. Изпитах нужда от общност, в която моето влечение към детските книги да се чувства уютно. Не открих такова място и си го създадох. Така се появи “Нито ден без книжки” – мястото, където се чувствам най-много себе си. ♥
Днес съм тук, за да разкажа за своя професионален път и как започнах да работя за себе си и мечтите си. Не е лесно. Не е и трудно. Думите, които бих използвала са: любов, последователност, подкрепа, сигурност. Не чувствам, че решенията, които взех по този път са дошли под ръка със смелост и риск. Ще разберете защо.
Първи стъпки от дете към работещ възрастен
За щастие, не ми се е налагало да работя преди да завърша гимназия. Имала съм няколко еднократни платени ангажимента по свое желание – раздавала съм брошури на джаз феста в Банско и съм била статист в The Expendables 2. Пораснала съм в семейство, където никой никога не се е страхувал от работа и съм изградила трудолюбие в душата си. Около мен винаги са присъствали както хора, които изкарват парите си с интелектуален труд, така и занаятчии, които са работили предимно с ръцете си.
Имах доста ясна представа каква искам да стана като порасна и всичките ми решения относно образованието следваха тази мечта – да стана архитект. Тя започна да се пропуква, когато бях на 12 и родителите ми отвориха рекламна агенция. Там имах достъп до добър работен компютър и след училище прекарвах часове в създаване на табели за магазини на Photoshop. Все пак последвах мечтата (и личните си влечения) и кандидатствах в математическата гимназия в Благоевград, където преминаха тийнейджърските ми години. Не спрях да се уча сама на Photoshop, записах се в клуб по фотография, пишех философски есета, обичах да уча. Завърших с отличен успех и много възможни посоки на развитие, които не знаех как да окомплектовам.
Когато завърших гимназия вече бяхме заедно с Кирил (който е преминал в самостоятелна форма на обучение още на 16 години, за да преследва мечтите си и също има интересна история). Той е web dev и ми предложи да разгледам специалността графичен дизайн. Започнах да правя tutorials за сайтове и много ми хареса. После започнах да измислям лога и също ми хареса. Постепенно, в рамките на няколко месеца, изместих фокуса си от архитектура към графичен дизайн. Избрах НБУ с ясната представа, че ще трябва да работя, за да имам финансовата възможност да уча там, защото родителите ми по онова време не можеха да си позволят това образование за мен. Само ако знаеха колко много са ми дали с това!
Учене и работа, за която не ти плащат
Опитах да си намеря работа като детегледачка или барман, но бързо се отказах, виждайки условията. Все пак исках да работя, за да уча, а не вместо да уча. Бързо се мобилизирахме и с Кирил взехме семейно (винаги сме се приемали за семейство) решение да се постарая да намеря работа по специалността си. Бяхме реалисти и знаехме, че не мога да започна работа, за която нито съм се изучила, нито съм практикувала преди това. Започнах с неплатени стажове, за да трупам професионален опит, докато уча. Изкарах 3 неплатени стажа и научих много както от тях, така и в университета. Включих се и в различни проекти като доброволец, основно с авторска, фотографска и дизайнерска работа. Доход обаче все още нямах.
По това време стартирах и блога си, тогава се появи empirina. Стартирах го като хоби (имах нужда) и в началото беше кулинарен блог – за пръв път в живота си имах собствена кухня, и любовта ми към готвенето беше ударила своеобразен таван.
Истинска работа
Бях в края на втората година от обучението си в университета, когато кандидатствах за първия си платен стаж. Започнах в Stenik и за три месеца стаж научих повече, отколкото за 2 години в университета. Работата ми хареса, развих умения и приех предложението да започна “истинска работа” във фирмата след стажа си.
Stenik ще заемат винаги много специално място в моето сърце, защото там успях да дефинирам още по-ясно посоката си и да науча ценни неща, които винаги ще ми служат. Забавлявах се, станах истински дизайнер, разбрах, че създаването на лога не е за мен и се специализирах по-нишово в онлайн търговията. Винаги се вълнувах и от другите процеси – не само от дизайн. Черпах опит не само от своята работа, но и от работата на колегите си, дори от работата на клиентите ни. Смятам, че едно от най-важните умения, които съм развила с времето, е да не се ограничавам до задълженията по договор. Не ме разбирайте погрешно, никога не бих посъветвала някого да работи повече от това, за което му плащат, но да бъдеш любопитен и да се опитваш да видиш голямата картинка е важно за настоящето и ценно за бъдещето. Бях UI/UX дизайнер в Stenik от 2015г. до 2021г. По време на майчинството не спрях да се вълнувам от клиентите и развитието на фирмата, и бях убедена, че искам да се върна отново там, когато майчинството ми приключи.
Работа по време на майчинство
Винаги си бях представяла, че ще имам едно щастливо майчинство, в което ще отглеждам детето си и няма да работя, но не се случи така. Идеите се настаняват в съзнанието ми, когато имам вдъхновение, а майчинството ме вдъхновяваше. Съвсем естествено най-добрите от тези идеи винаги са прераствали в нещо повече.
Докато бях бременна имах възможност да се фокусирам върху блога си. По време на бременността и първата година от майчинството, започнах да снимам и се научих да монтирам видеа, което също беше много ценен опит. Публикувах едни от най-успешните си блог материали: Моето раждане в България, Историята на моето кърмене, ЗВБ или как си пия кафето, докато Матей се захранва сам, За отбиването с любов. Имах успех и с видеата, но на по-късен етап реших, че не са моето нещо. Все пак оставих видеото с Любимите ни бебешки продукти.
Първото предложение за работа по време на майчинство дойде от един онлайн портал в края на ноември 2017г., когато Матей още беше новородено бебче на 2 седмици. Почувствах, че мога да се справя – имахме уговорка за 6 материала месечно, които успявах да измисля и напиша. Работата ми беше много приятна и запълваше финансово дупката между заплатата, която получавах преди да имам дете, и самото майчинство. Това решение ме караше да се чувствам много добре. Правех нещо за себе си – имах време, в което мислех за нещо странично от отглеждането на детето и изкарвах пари, което за мен винаги е било от значение. Нека си признаем – малко са хората, за които не е от значение.
Поставих си за цел (докато отглеждам бебето си) да работя така, че да попълвам разликата между парите от майчинството и месечния доход, с който се чувствам комфортно. Не е без значение, че в нашето семейство и двамата сме ангажирани с детето си родители. И до днес, ако не беше така, нямаше да мога да работя и на половина толкова, колкото успявам.
Във втората година от майчинството беше по-лесно, защото кърменето беше по-малко и можех да оставям Матей на чужди грижи за по-дълго време. Освен материалите за портала, започнах да работя и за българския бранд за слушалки PowerLocus, като ги консултирах относно присъствието им в социалните мрежи, подготвях снимков материал и подбирах инфлуенсъри, с които да си партнират. Стартирахме и “Срещи за родители” с Анастасия Грозева и това беше една от най-интензивните форми на труд, с които съм се сблъсквала. Това беше моят удовлетворяващ пакет дейности по време на майчинство вече с toddler, а не с бебе.
Нито ден без книжки
В началото на 2019г. стартирах “Нито ден без книжки” като малък личен проект. Аз самата никога не спрях да обичам детските книги. Тази любов еволюира, когато се роди синът ми и продължи да се надгражда. Когато Матей стана на годинка и вече имах по-голям поглед над съвременния пазар, имах нужда от съмишленици – родители, с които да си говорим в дълбочина и с емоция за детското четене. Не открих такова място в интернет и го създадох. Така започна и едно от най-смислените пътешествия в живота ми.
“Нито ден без книжки” заживя свой живот със своя динамика. В първата година събрах на едно място 10 000 човека с любов към детските книги. Научих много, открих съмишленици, организирах първите си книжни събития. Запознах се с издателства, които прегърнаха порива ми да насърчавам детското четене и ми съдействаха – за първата Коледа от съществуването на общността успяхме да подарим детски книги на над 50 семейства в България. Дарихме и голяма торба с книги на “Надежда за малките” – кауза, за която вече бях работила доброволно преди време. Това беше нещо огромно за мен. Тогава още не мислех, че тази дейност ще бележи и в един момент надгради професионалния ми път.
Продължих да поддържам и развивам блога си, да създавам микро общност около себе си и в instagram, да градя своя личен бранд. Създадох си личен Media Kit, с който започнах и по-сериозна работа с брандове. Когато стартирах с онлайн псевдонима empirina през 2013г. и започнах да наливам усилия в разпознаваемост, имах две основни линии на мисълта, които поддържам и до днес – препоръчвам и давам идеи само от опит (именно затова е empirina, от емпиричен, от опит) и вярвам, че ако съм полезна на един единствен човек, значи усилията си струват. Продължавам да държа на автентичност и не поемам ангажименти към брандове, които не мога да препоръчам лично и искрено. Тези, които мога да препоръчам безкористно са достатъчно. И все пак инфлуенс маркетинга никога не се превърна в моя професия и в основен източник на доход.
В началото на 2020г. се завърнах на работа в офис, която през март 2020г., поради настъпилата пандемия, премина изцяло в работа от вкъщи. Няколко месеца по-късно с работодателя ми се договорихме да работя на половин работен ден във фирмата – беше идеално и за двете страни. Това ми отвори време, в което можех да раздвижа пластовете на личните си проекти и да тръгна нагоре.
Монетизиране – най-трудната стъпка
Най-трудно и предизвикателно за мен остава монетизирането на собствените ми усилия. Имам обаче недвусмислено убеждение, че ако човек сам не оцени труда си, никой няма да го направи вместо него. Събрах целия си кураж и подготвих предложение за съвместна работа, което изпратих на няколко любими издателства.
През цялото време за мен беше много важно да не поемам повече работа, отколкото мога да свърша – с това се справих и продължавам да се справям. Научих се да отказвам предложения, за някои от които съм плакала. Научих се и да отправям предложения, да структурирам идеите си и да ги надграждам. Мама ме научи, че количеството никога не е по-важно от качеството – в това винаги съм била фокусирана.
От тази най-трудна за мен стъпка затвърдих за себе си, че трудът ми е ценен и има кой да го оцени (защото и второто е много важно). Ако трябва да кажа кой беше преломния момент – това беше той. На много по-прост език – разбрах, че има кой да плаща в за това, което аз мога да дам като стойност.
Изборът да напусна работа, за да следвам мечтите си
Много хора (почти всички) смятат, че съм проявила смелост; че съм напуснала работата, в която не се чувствам добре и съм избрала да послушам сърцето си. Истината е, че нещата не са нито толкова драматични, нито толкова близо до личен подвиг. За мен беше трудно да избера едно от двете неща, които обичам да правя. Трудното беше, че оставям работа, която харесвам, за която горя…за работа, която харесвам, и за която горя.
Решението взех постепенно и осъзнато, но твърдо и сигурно, щом усетих, че съм готова и получих вкъщи подкрепата, от която имах нужда. Вълнение и притеснение се преплитаха постоянно, но това беше само вътрешно – на практика нещата вървяха много добре и всичко се случваше някак устойчиво.
Поставих си цели за 3 месеца, за 6 месеца, за година и се заех сериозно да работя по изпълняването им. Финансови цели и екзистенциални цели. Поставих си летвата малко по-ниско от реалистичните представи за възможните резултати, а за 6 месеца ги надхвърлих с доста проценти. Удовлетворението ми даде още сили и усещането, че се справям добре.
Финансова стабилност
Снимката не е случайна – когато говорим за бизнес, има едни семенца, които трябва да бъдат засяти. Свиканли сме да живеем в свят, в който виждаме резултат веднага – кликваме на екрана и нещо се случва, вдигаме телефона и за няколко секунди се свързваме с човека, с който искаме, кликваме 5 бутона и поръчката ни пътува към нас. В този свят на мигновени резултати, ни се струват безкрайно далечни и сложни, дори непостижими всички онези неща, които изискват време, последователност, постоянство и упоритост.
Стойне Василев (който сме ползвали за личен финансов консултант и е написал една от най-полезните финансови книги на достъпен език – Умни пари) има едно много смислено изказване, което ще цитирам по спомен: живей така, както другите не искат, за да можеш след време да живееш така, както другите не могат.
Бизнес кредитиране или обикновен потребителски кредит
Можете да изтеглите кредит за своя бизнес, в чийто размер да предвидите и своята заплата, и просто да започнете. Аз не харесвам този подход и той не резонира с мен като човек.
Авариен фонд и финансова независимост
За изграждането на авариен фонд (и въобще семеен бюджет) съм писала повече в този материал. Той представлява една сума спестявания, която се определя на база месечния разход на домакинството. Може да имате авариен фонд за 1 месец, за 3 или за 6 месеца, а най-добре (и най-трудно) е да имате такъв за цяла година. Спирате да гледате на тези пари като на спестявания – те не съществуват. Те са там за аварии. В случая със стартирането на собствен бизнес, те са там, за да знаете, че ако останете без работа, ще можете да се възползвате от това подсигурено време, за да се доквалифицирате или просто да откриете следващата си работа, без липсата на доход да ви притиска и да се наложи да започнете по-ниско-квалифициран труд, защото това може да е ограбващо за цял живот.
Постепенно скалиране
За себе си съм избрала начин на работа с постепенно скалиране, т.е. инвестирам обратно част от онова, което съм изкарала, като се надявам инвестицията + новата идея да донесат повече печалба от самата инвестиция. Правя го постепенно и целенасочено. Най-напред инвестициите са малки, като 200лв./месец за счетоводно обслужване, което при мен беше етап, до който трябваше да достигна, за да мога да си го позволя и не го направих преди да ми е комфортно. Действам с малки стъпки, но добре обмислени.
Продължавам с тези темпове, да видим до кога и до къде. 🙂
Темата за собствен бизнес е огромна и в нейните рамки можем да разсъждаваме и разказваме много. Ако този материал ви е полезен и мислите, че има с кого да го споделите, за мен ще бъде голяма подкрепа да го направите. 🙂 В бъдеще можем да си говорим за мотивация, за работата от вкъщи, за разходите по една фирма, за важността на различните канали, за условията на партньорство и въобще всичко, свързано с личения бранд, собствения бранд и менажирането на собствен бизнес.
