Преди година в този материал дефинирах терапията като личната отговорност за грижа, проявена към себе си. Започнах работа с психолог в момент на силен афект от личната ми реакция на вътрешен проблем. Бързо след това приех психотерапията като възможнст да надградя себе си, а година по-късно мога да потвърдя, че се случи именно това.
Каква беше първата ми нужда, как реших, че имам нужда от терапия, как избрах терапевта си и как протича самата терапия разказах миналата година, а днес съм тук, за да поговоря за конкретните области, в които животът за мен се подобри, благодарение на работата с психолог.
Плюсовете
или онези неща, които ме мотивират да продължа
Плюсовете от терапията за мен се появиха веднага, защото задействах механизмите си за справяне и при повторение на трудни за възприемане ситуации започнах да използвам наученото по време на срещите. В това аз открих моментален ежедневен ефект, който ме мотивира да продължа. Освен това, отвори полета за разсъждаване там, където не съм се замисляла, че може да ги има и предизвика любопитството ми. Още една точка за терапията.
Минусите
или нещата, които могат да ме откажат
Глобален, животопроменящ резултат не се вижда бързо. Имала съм седмици, дори месеци, в които съм се чувствала сякаш сме достигнали задънена улица и просто няма какво повече да си кажем. Улавяла съм се да се самоубеждавам, че терапията е добра за мен, докато вътрешно съм се чувствала различно. Финансовата страна на нещата в този момент също има значение и се изиква воля за продължаването на срещите. Доверявам се на себе си и правя почивки, когато усетя, че имам нужда от пауза. Обикновено се оказва, че съм имала необходимостта да отработя натрупаното.
Моите резултати от една година терапия
Трудно е да обхвана схематично и събрано в стегнат текст какво точно съм постигнала със своя терапевт. Това е така, защото аз самата се определям като “друг човек”. Не бих казала, че терапията ме промени. По-скоро ми даде широко поле, в което павирах пътя към себе си така, както го чувствам за правилно.
Границите
Любимата тема на всеки психолог, не е ли? 🙂 Но наистина е важна от раждането до смъртта ни, и в голяма степен дефинира какво ще бъде качеството ни на живот. Започнах да обръщам внимание на своите и чуждите граници, едва когато започнах да се вълнувам по-задълбочено от детска психология.
Оказа се, че самата аз имам голям проблем с поставянето на граници – не само спрямо околните, но и сама за себе си. Разбрах, че самоувереност и себеуважение са две различни неща, и докато първото се гради лесно, то второто подсигурява устойчивостта на всичко изградено. Размишлявам много в посока себеуважение, което (изненада) ми липсва(ше) в известна степен. Уча се да поставям граници с любов и резултатите – макар понякога да идват бавно – не разочароват.
Възприятието за родителите
Много е важно човек да разбере дали се е отделил психически от родителите си. И да поеме отговорността за решението си, ако прецени, че не иска да се отдели, или пък просто не напълно. Защото това носи своите последствия, с които трябва да се справяме ежедневно.
Най-ценното, което аз успях да култивирам като умение, е да приемам родителите си като отделни хора с право на собствени предимства, недостатъци, избори, решения, поведение. И да уважавам това право (техните граници). Винаги сме имали здрава и силна връзка, подплатена с много обич и приемане, поради което не вярвах, че отношенията ни могат да се подобрят още, но ето, че се случи.
Една от най-честите грешки в отношенията между деца и родители, която наблюдавам, е разбитата йерархия, която води до опити от страна на децата да бъдат родители на собствените си родители. Хората често се опитват да поемат тази роля, която е пагубна за отношенията, а и за собственото ментално здраве. Не би трябвало да подкрепяме и нормализираме подобен крах в отношенията родител-дете.
Противоположностите в живота ми
Продължавам да работя и върху потвърждението, че имам право да харесвам или правя противоречиви неща. Както и на това да се отказвам от неща, за които съм горяла някога. Както и елементарното човешко право да греша.
Отзад напред: Когато успях да се приема като не-перфектно същество, ми стана много по-лесно да правя грешки, да ги приемам и да извличам всъщност полезното от тях. Защото всяка грешка всъщност е опит – ни повече, ни по-малко. Твърде малко неща в живота са необратими. И за твърде много обратими неща прахосваме твърде много ценно време във никому ненужно вайкане. Факт. Това с грешките има много общо със свободата да се отказваш. Отгледани сме в общество, където грешката означава огромни червени линии по листа и сме я демонизирали. Изразът “не държиш на думата си” също се е превърнал в твърде токсичен.
И така, когато успях да се приема като не-перфектно същество, което прави грешки, започнах много по-лесно да си позволявам да търся себе си, като се отказвам от онова, което вече не ми носи щастие и не работи за мен, дори това да е вчерашната мечта на живота ми. Това ми донесе толкова много пространство за новите неща, които усещам като “свои” (и от които може би един ден също ще се откажа, кой знае). А с тази свобода, най-после си наместих и въпросите с противоречията.
“Здравейте, аз съм Пирина и харесвам противоречиви неща.”
Така се представях до скоро. И чувствах нещо нередно в това, та се стараех да предупредя отсрещния. Обичам блестящи сенки за очи и да пия бира от бутилка. Може да ме видите в елегантна рокля и метълски кубинки. Прехласвам се по романтични филми и стратегически компютъни игри. Учих математика и изкуство едновременно, добра съм по стереометрия и спечелих първо място на националната олимпиада по философия. Мога да се спусна от Тодорка до Банско за по-малко от 30 минути и да чета книга на плажа повече от 3 часа. Мога да продължа до безкрай, но мисля, че разбрахте какво имам предвид. Представете си блаженството, което изпитвам от момента, в който се приех такава и спрях да се убеждавам, че трябва да избирам между тези неща.
А когато се приемеш истински, откриваш и още нещо много ценно: когато хората те интерпретират грешно, това остава тяхна битка за водене, а не твоя. Ти имаш спокойствието да кажеш – това съм аз, а всичко останало е неразбирането на околните за мен. И това е окей, защото е тяхно право. Но то не ме променя. Да си го кажем по-първично – твърде малко са хората, за които ни пука толкова, че да отделим време и усилие да ги убеждаваме.
Способността да анализирам емоциите си
Лесно е да си дадеш сметка за емоциите и реакцията си, когато те вече са отминали. Дистанцията на времето прави чудеса. Далеч по-трудно е да намериш механизъм, с който да надскочиш себе си по време на афект. Това може би е най-скорошното ми постижение, т.е. нещото, което ми е отнело най-много време. Не зная на точно коя терапевтична практика се дължи този резултат, може би на общото повишаване на емоционалната ми интелигентност и разбирането ми за себе си. В по-голямата част от ситуациите, в които съм реактивна, успявам да се погледна отгоре (усещането е сякаш излизам от тялото си, така бих го описала) и да се запитам “защо това ме кара да се чувствам по този начин?”, а отговорът често дефинира следващата ми реакция. Можете да предположите, но ще го кажа – реакциите ми се промениха коренно, благодарение на тази осъзнатост в моменти на афект.
Сякаш не смея да говоря за повече аспекти, защото чувствам, че имам още работа по тях, но ще хвърля светлина над това, което ми е актуално към момента:
- справяне с желанието да удовлетворя всички
- да се науча да получавам любов от себе си и да разбера, че липсата на обич не е равна на смърт (знам, че звучи крайно, но ще обясня повече по-нататък)
- установихме, че имам проблем с прехвърлянето на психологическата “скаченост” към хора, което се случва от ранна детска възраст до днес и минава през предходната ми връзка – това също отработвам
Оставям тук и няколко препоръки за книги. Някои от тях у дома са се доказали като верни помощници в пътя към себе си, други четем в момента, а трети – предстои да прочетем, но са ни препоръчани от доверени хора. Правя единствената уговорка, че това е литература, над която трябва да се разсъждава и в никакъв случай не можем да очакваме, че тя ще реши проблем или ще предостави няколко лесни стъпки за справяне.
Няма лесни стъпки. Има път и усилия, които дават резултат, а плодовете берем, когато узреят. Бъдете търпеливи и вярвайте в себе си! Щом мама ми сподели, че вижда в мен голяма промяна от годината редовна терапия, значи наистина я има.
