Въпросите около психичното здраве и най-вече личната отговорност за грижа, проявена към себе си, при мен датират от ранна детска възраст. Психологията завинаги остана моя любима сфера, но още преди да се сблъскам с книгите и учебниците, се бях сблъскала с реалността да наблюдавам около себе си хора с жива, пулсираща, дишаща във врата им нужда от помощ. И по-плашещото за мен – невъзможността да я открият, неспособността да дефинират въобще тази нужда за себе си.
Знам как хора отричат неспособността си да се справят със себе си, защото над тях тегне стигмата “ти да не си луд, та ще ходиш на психолог!” – пагубно за самите тях и всички наоколо. Всичко това съм преживяла твърде емпатично и с твърде много грижа, а в резултат при мен се получи обратен ефект – нито за секунда, нито за миг в моя съзнателен живот аз не съм подценила човешката нужда от помощ.
Моята първа нужда
Беше първата, която успях да разпозная; за която реших да действам без да се бавя. Връхлетя ме тягостна смесица от безсилие, чувство за малоценност, липса на себеусещане, тревога – нищо непознато, но когато този микс доведе до цяла абсолютно безсънна нощ в живота ми, вече знаех, че не искам да се справя сама. Причината: стрес и преумора в година 2020, която за никой не е като никоя друга; претърпях за първи път в живота си реален mental breakdown. Благодарна съм си и до днес, че не пожелах да се справя сама.
Повторението
При подобни условия преживях още един сходен епизод, който за мен бе ясна индикация, че трябва да обърна по-сериозно внимание на себе си – продължително и напоително. Така в края на 2020 реших, че ще си подаря регулярна терапия поне за първото тримесечие на 2021.
Как реших, че имам нужда от терапия
Ако мислите, че отговорът е толкова прост като имаш проблем -> отиваш на терапевт – не е. Не и за мен. Да осъзнаеш нуждата си и да дефинираш върху какво искаш да работиш са само първите стъпки. Моят двигател към тези стъпки не е наличието на проблем, а наличието на възможност. Аз искам да се развивам, да бъда по-добра за себе си, да мога да давам повече любов, да изградя механизми, с които да слагам по-категорично личните си граници, да мога да дефинирам токсичността в живота си и да съумявам да се справям с нея. Слабостта, която проявих в последните месеци всъщност беше резултат от смелост да застана очи в очи с чупливата си душа и да я уверя, че ще се погрижа за нея. После всичко сякаш се подреди съвсем естествено.
Как избрах терапевт
Моят човек е Анастасия Грозева.
Запознахме се през бременността ни и някак животът ни свърза с твърде много случайности и неслучайности. Лятото на 2019 стартирахме съвмествен проект – Срещи за родители – така вече имахме не само познанство, но приятелство и партньорство. Някак винаги съм знаела, че при нужда ще се обърна към нея, но не можех да знам какви ще бъдат резултатите и дали личните ни отношения ще попречат на терапията. Оказа се, че и за двете ни е много лесно да разграничим трите вида връзки, които имаме – приятелска, работна и терапевтична. За мен това е и страхотно упражнение за поставянето на граници, с което се справям отлично.
Засега работим онлайн, но се надявам скоро да имам възможност да я посещавам на живо в прекрасното ѝ ателие, което предразполага на много нива.
Не смея да препоръчвам, когато става дума за терапия, защото връзката между вас и терапевтът е много важна и само вие можете да разберете дали ще се получи. Но ако решите да пробвате с Анастасия, пишете ѝ във фейсбук или я потърсете на оставените на страницата ѝ контакти.
Как протича терапията и върху какво работя
Започнахме със срещи всяка седмица в един и същ ден и час, но бързо установих, че това е твърде много за мен и сведохме срещите до една на две седмици. Твърде много означава, че нямам нужното време със себе си, за да успея да премисля и наблюдавам нещата в рамките на седмица, а за две се получава.
Много хора се интересуваха от това и се чувствам длъжна да отбележа – терапията не е кръстосан разпит. Ася просто пита “Как си ти? Какво става с теб?” и аз започвам да говоря, а скоро след това монологът ми се превръща в дискусия. Кой води дискусията не мога да кажа със сигурност. Тя някак просто тече. Може би по-скоро аз я водя, а тя ме насочва. Случвало се е да съм анализирала свое поведение напълно погрешно и когато тя ми даде обяснение и друга посока, чувствам как всичко си идва на мястото.
Това, което ужасно много ми пасна в Анастасия и подхода ѝ е, че тя е едновременно много емпатичен и много аналитичен човек – точно от каквото имам нужда. Тя успява да вникне в нуждата ми, да ми помогне сама да стигна до ядрото ѝ, след което ми дава обяснение за всичко, което се случва в мислите и чувствата ми, и така успявам да наместя процесите си толкова добре, че след терапия се чувствам като сглобен пъзел.
В момента работя върху няколко по-конкретни лични казуса: токсичен човек в живота ми (кой ли го няма?), свръхкритичен Аз, поставяне на граници с близки хора, чувство на отговорност към чуждите процеси. Има и още, но засега ще ги запазя за себе си. За всяко едно от изброените неща съм допринесла с личен анализ и терапевтът ми е потвърдил, че е реален казус; за някои от тях обаче съм имала нужда от насочване и чужд (професионален) поглед, за да ги дефинирам напълно и коректно.
За завършек оставих:
Най-важното нещо
Не очаквайте, че терапевтът ще направи 2 магии и ще реши проблемите ви. Той е помощник, а основната роля е ваша. Труда, желанието и постоянството трябва да дойдат от вас. Единствено вие знаете постоянно къде се намира съзнанието ви, какви емоции обитават дните ви. Бъдете съзнателни дори за най-малките неща; особено за най-малките неща. Пътят си е наш и ще трябва да го извървим със собствените си ходила.
