Menu
Храна

Отношението към традиционната кухня

Здравей, бабо! Извинявай, че пак ти звъня, но мама не си вдига телефона. Можеш ли да ми кажеш колко време трябва да ври сиропа за баницата?

Преди предполагах, но откакто имам дете съм убедена, че целият ни живот се решава в детството. Тогава се формират нашите най-дълбоки взаимовръзки между чувства и действия. Едно от най-значимите неща е отношението към храната – как да я подбираме, къде да я търсим, какво да харесваме, кога да бъдем критични и как ѝ се наслаждаваме.

Най-важите ми ценности при избора на храна са локалните продукти и традиционната кухня. Не мога да се нарека патриот, но за способността да ценя високо родната кухня, съм благодарна. Най-вече на родителите ми, които са чудесни кулинари, но не по-малко и на бабите ми. Отгледана съм сред хора, които ценят домашната храна над всичко и самата аз съм присвоила тази нагласа.

Любимото ми от тази история е, че всички около мен са кулинари в смисъла на думата, който аз влагам – хора, разбиращи от къде идва храната им, ценящи добрия вкус и готови да експериментират. Тате ми е готвил най-вкусните ребра с канела и пържени ябълки. Мама е оставяла мен и брат ми да готвим пуйката за Коледа, когато бяхме между 10 и 15-годишни с нечовешкото спокойствие, на което само тя е способна. Едната ми баба тази година консервира ферментирали тиквички, а другата прави сладко от зелени домати с карамел и орехи. Все дребни примери, с които искам да кажа, че традиционно не означава ограничаващо в никакъв случай.

selective focus photo of red fruits

Вечеря за двама – традиция с щипка въображение

Lidl ме предизвикаха да готвя с български продукти и ме вдъхновиха толкова, колкото не са и очаквали. Да си призная, аз самата също не очаквах, но въображението си знае работата и идва да ни спаси в най-правилните моменти. Имах нужда от този размах, с който приготвям наслада за сетивата и грижа за любимите ми хора. Предвид сезона, веднага в съзнанието ми се появиха баницата с локум на мама, греяното вино на дядо и едно сирене на тиган, което от експеримент се превъра в любимо лакомство удома. Споделям с вас рецептите с надеждата да ви вдъхновя и по-важното – да ви дам храна за размисъл над храненето като цяло и оценката, която даваме на локалните продукти.

Сирене на тиган с чесън и орехи

За тази красива и вкусна чиния използвам два вида сирене – от козе мляко и от краве и биволско мляко. В асортимента от продукти “Родна стряха” има истинки съкровища. Първия път, когато приготвих рецептата вкъщи, беше с домашно козе сирене от югозападна България и тогава се научих да разпознавам добрия продукт по това как се държи в тигана. Сирената от село Ведраре, с които готвих сега не отстъпиха по нищо на предишното, което за мен беше много приятна изненада.

Как се приготвя?

В тиган загрейте зехтин, колкото да покрие дъното. В зехтина се запичат няколко скилидки чесън и шепа орехи. Внимавайте с орехите, защото бързо хващат загар, а ако почернеят стават горчиви. След като извадите чесъна и орехите от тигана, добавете 1-2 цели сушени чили чушки, за да подлютите леко мазнината и ги извадете, когато хванат лек загар. Така овкусеният зехтин ще придаде чудесен аромат на сиренето, което се запича на тигана от двете страни до златисто. Не се притеснявайте, че част от плочките сирене ще се втечнят – те ще се запекат до хрупкавост в тигана – извадете ги последни и добавете като украса върху плочките. Преди сервиране гарнирам с мъничко манов мед.

Греяно вино с мандарини

Винаги ще помня как с банда приятели бухахме в преспи до кръста в подножието на Пирин, за да се доберем до вилата на баба и дядо. По пътя ни бяха написали някакви послания в снега. Половината народ беше по кецове – ех, благоевградски деца! Като пристигнахме бяхме червенобузи и замръзнали. Хората с кецовете си сушиха чорапите на камината, докато хапвахме поредната бабина вкусотия. После дядо ни направи неговото греяно вино с ябълки, наля ни в пластмасови чашки и ни изпратиха спокойни, че ще има какво да ни грее по пътя надолу в тъмното. Прибрахме се червенобузи, но не и замръзнали. Няколко години по-късно прекарахме седмица в едни къщички на края на пистата Мечи чал в Чепеларе и колко тенджери греяно вино съм направила за приятелите си дори аз не знам. Моето е с мандарини, вместо ябълки, но съм се учила от дядо.

Как се приготвя?

В съд с дебело дъно наливате виното – моето беше Широка мелнишка лоза от изба Логодаж. Докато е още студено, добавяте вътре мандарини на шайби, пръчици канела (може да пропуснете, ако не обичате) и пипер на зърна. Изстисквате сока от крайните парчета мандарина в сместа и включвате котлона. Оставяте го да поври поне 5-6 минути, за да се смесят добре вкусовете и сервирате в топлоустойчиви чаши. Най-вкусно е докато навън вали сняг.

Баница с локум

Баницата с локум е нещо толкова елементарно, че ти е трудно да повярваш колко вкусен десерт може да бъде. В нашето семейство я приготвяме постна и редовно присъства на трапезата ни по Коледа. Мама е усъвършенствала пропорциите, защото само тя си знае колко тави баница с локум е изпекла за гостите в механата и къщата ни за гости в Банско.
Аз реших да придам личен характер, като добавих бренди в сиропа и го инфузирах с круша.

Как се приготвя?

За сиропа:
Най-напред пригответе сиропа – в касерола се слага вода и захар в количество 1:1. За половин пакет кори това е 1 ч.ч. захар + 1 ч.ч. вода. Добавете кората на половин лимон и 30 мл. бренди. Когато сместа заври, разбърквайте до разтопяване на захарта и оставете да поври не повече от 6-7 минути. Отстранете от огъня и оставете да изстине. Когато сиропът е охладен, добавете към него 1 круша, нарязана на шайби с дебелина около 5 милиметра – така сиропът ще се инфузира с ароматът на крушите.

За корите:
Ползвайте фини точени кори. Разрежете ги на половина, за да се образуват правоъгълници. Всеки правоъгълник се прегъва на две, за да се получи квадрат. В единия му край се нареждат парченца локум и орехи. Кората се напръсква с около 1/2 ч.л. олио и се навива на пура.

Подреждат се в тава и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато придобият кафеникав загар. Аз пека в голямата тава от фурната и добавям шайбите круша отстрани, като правя преграда между крушите и баницата с хартия за печене. Можете да изпечете крушите и в отделна тава. Баницата се охлажда и се залива със сиропа. Готова е за ядене след няколко часа, но най-вкусна е на следващия ден.

Сервирам с 1-2 шайби печена круша, която карамелизирам с кафява захар и горелка, а отгоре поръсвам с кристалчета малдонска сол.

Уют. Дом. Семейство. Грижа.
Това са думите, които кънтят в главата ми, щом декември почука на вратата.
Предстои ни месец, в който ще бъдем предимно вкъщи, а аз се сещам за толкова много начини да го направим по-мил и топъл отвсякога.
Казвала съм неведнъж, че за мен храната е най-лесният начин да кажеш на някого, че го обичаш, че те е грижа. Какво по-важно от това?

За автора

Пирина е web/UX дизайнер, създател на съдържание и генератор на идеи. Работи върху личен проект с кауза - #НитоДенБезКнижки: общност за насърчаване на детското четене в България. Любимото ѝ хоби е да споделя и вдъхновява в личния си блог и социалните си канали.