Вкъщи вече мирише на Коледа.
Също така навсякъде святкат лампички и изглежда като Коледа.
Мисля, че 1ви Декември е един хубав ден за рецепта за коледни курабийки и малко вдъхновение за украса. Защото, признайте си, и на вас вече ви е коледно! Е, поне на повечето. Предполагам. Надявам се. Кажете ми, че не съм единствена, моля! 😀
Реших да използвам неделята за тестване на някои рецепти и тези курабийки определено оправдаха очакванията ми. Може би следващият път ще ги украся с разтопен шоколад отгоре или пък ще ги слепя по 2 с някакъв сладък крем по средата…кой знае. Но и така са чудесни! Можете да си ги направите за вкъщи, да отнесете на приятели, да напълните с тях коледен чорап и да го подарите – зависи до къде стига въображението ви.
Ние ще ги ползваме за гарнитура към кафето, похапване след работа или десерт. Засега.
Фюри също много ги хареса, но й дадох само да пробва, защото не са подходящи за нея. Идея за домашни кучешки бисквитки може да видите >> тук <<.
Съставки:
- 500гр. брашно
- 2 ч.л. бакпулвер
- 200гр. масло
- 100гр. захар (ако обичате по-сладичко може и повече)
- 100гр. мед
- кората на половин лимон
- 200мл. прясно мляко
Начин на приготвяне
Брашното и бакпулвера се смесват. Добавя се маслото (на стайна температура), нарязано на кубчета и се разбъква хубаво с ръце. След това в следния ред се добавят останалите съставки – захар, мед, лимонова кора, прясно мляко – като се разбърква добре с ръце след всяка добавка. В началото тестото е доста лепкаво, но след продължително (около 5-10 минути) месене се получава незалепващо по пръстите тесто.
Полученото тесто се разделя на по-малки топки (толкова, колкото ви е удобно) и се разточва до дебелина 4-5мм. Внимавайте, защото по-тънките курабийки лесно изгарят и горчат след това. Изрязват се формички и се подреждат в предварително намазнена с 1 с.л. олио тава. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 15 минути.
Мисля, че е излишно да повтарям колко невероятно вкусни са. При желание от ваша страна може да добавите смлени ядки, канела, джинджифил или индийско орехче в тестото. Аз спестих канелата, защото баща ми не обича, а за ядките още ме е яд, че не се сетих по-рано.
Е, ще ги правя пак, така че ще споделя как се е получило. А повече снимки от процеса на правене пуснах в instagram, за тези от вас, на които им е интересно.
