Menu
Детска психология / Детство + Родителство

Емоционална и практическа подготовка за детска градина

Реших да не споделям къде точно избрахме да ходи Матей на градина (ще казвам градина, защото думата ясла ми е малко излишна), но ми се иска да споделя как го подготвяме и как се подготвяме ние самите за тази стъпка.

Знам, че за много хора подобни събития в живота нямат нужда от задълбочаване, дори чувам в главата си гласа на едните ми кумуве, които казват “абе, какво се втилясваш толкова!” 😀 но за мен като майка и за нас като семейство е много важно да обърнем внимание именно на тази стъпка. Така го усещаме и така е окей за нас, което не означава, че ако не го усещате така, значи сте по-несериозни родители. Ако не е вашето нещо, просто пропуснете този пост сега. 🙂

Искам да нахврълям няколко думи за избора на градина, защото това решение е основополагащо. Пропускам частта с държавните градини, макар че и сред тях има разкошни места, за които си струва човек да се побори в класациите. Ние имахме своите причини директно да се насочим към частна детска градина, но преди да започнем да разглеждаме опциите си, решихме да съставим нещо като въображаем, мислен списък на важните за семейството ни неща. Така можехме да се ориентираме къде има смисъл да ходим на оглед и да говорим с персонала за подробности.
Разгледахме един детски център (така се наричат градините, които не са акредитирани от МОН и децата могат да прекарват там днитеси до 5 годинки, след което трябва да бъдат записани на предучилищна, за да могат след нея да встъпят в първи клас)една Монтесори детска градина (акредитирана) и още една акредитирана от МОН детска градина. Спряхме се на последната, като главните причини за отхвърляне на другите бяха следните: 1) във въпросният детски център децата имаха опция за впечатляващи и единствени по рода си занимания на ежедневна база, но липсваше всякаква организираност и структура, и 2) без малко не избрахме Монтесори градината, но преценихме, че Матей още е малък за тази среда и ще обмисляме тази опция за следващата година.
От детската градина очакваме да въведе детето в социалния свят, да подпомогне придобиването на навици за справяне с емоциите и поведението в група, да създаде приятелства, да учи интересни нови неща спрямо това, което го вълнува.

Как се справяме вкъщи с емоционалната и практическата подготовка за детска градина

Държа да отбележа, че този процес според нас е общофамилен. Да, дори го откарваме отвъд семейството, т.е. баби и дядовци, вуйчовци, вуйни…всички са въвлечени по един или друг начин. Не си го представяйте като някаква академия за подготовка за детска градина. 😀 По-скоро визирам, например, че всички говорим с ентусиазъм за детската градина, показваме му къде ще ходи, когато минем покрай нея…такива неща – дребни, но значителни.

Информиране, информиране, информиране

Най-важното за мен през целия ми родителски “стаж” е било информирането. Считам се за достатъчно интелигентен възрастен, който може да взима разумни решения, но без информация всичко това отива по дяволите. Държа да се информирам от съвременни и проверени източници, за да мога да взема решенията си на базата на нещо, а не само по усет. Не пренебрегвам инстинктите, но във времето, в което живеем, понякога можем да се подлъжем по тях, а понякога се налага да вземем решения въпреки тях, защото може да са по-добрите.

И като казах проверени източници, ще се повторя от поста за отбиването и препоръката ми от там, но лекциите на Анастасия Грозева са разкошни и много се радвам, че решихме да добавим и такава за адаптацията в детска градина и ясла. Аз съм отнесена от вихъра и добре, че присъствам на всички такива срещи, защото всеки път чувам по нещо ново. А и самите групи винаги имат собствен характер, и спрямо въпросите и разговорите с хората се получават интересни и нови дискусии.  Благодарение на съветите на Ася и тези срещи, успявам да събера и структурирам всичката информация, която съм получила от приятелки, книги и статии, и да си изясня от какво точно има нужда моето дете спрямо периода, в който се намира и емоционалната му зрялост.

Препоръчвам посещението на подобни лекции, за да може на вас като родители да ви се изясни представата какво всъщност преживява детето и кога неговите реакции са повод за притеснение, както и кога всичко е нормално и под контрол. Плачът в началото например, е нещо много нормално, но ако продължи повече от месец, трябва да се идентифицира проблемът и да се намери някакво решение. Фрустрацията при децата е нещо съвсем очаквано и обикновено, но както всичко, има своите граници, в които е нормално.
Обобщения на тези срещи Ася прави в нейната фейсбук група – За семейството с любов, към която ви каня да се присъедините. Аз я обожавам.

Работа вкъщи

Да “работиш” с детето придоби нов смисъл за мен почти мигновено, когато Матей започна да показва някакви интереси и признаци на разбиране. Това беше много, много отдавна. От най-ранна възраст децата ни показват, че разбират в голяма степен случващото се около тях и спектърът им от емоции скорострелно се разширява.

Не съм фен на съвременния максимализъм, когато говорим за детско развитие, но имам своя идеолоия, която наричма “присъстващият родител”. Смятам, че е от изключителна важност за детето да му дадем нужното внимание, без да се стремим да го шейпнем по наш модел, а да вложим малко повече усилия в стремежа да го разберем – с неговите странности, емоции и нужди. Изключение не прави и подготовката за градина, която за мен включва както приучаване към всичко, което ще се случва на избраното място, така и опит да открием и откликнем на личността на детето. 

Ще се опитам да структурирам в няколко точки точно какво правим вкъщи и към какво се стремим с всяко едно от нещата, като отново повтарям, че това не са някакви общовалидни практики, а само онова, което (смятаме, че) работи за нас и нашето дете.

  1. Придържаме се към “help me do it by myself” мантрата или иначе казано – опитваме се за всяко нещо да помагаме на Матей да се справя сам, вместо да го свършим вместо него. Това е и една от основите на Монтесори философията, която сме си харесали и прилагаме. Стремим се да му покажем, че сам може много неща и не трябва да се притеснява да опитва.
  2. Помагаме му да открива интересите си като му предлагаме различни занимания, като наблягаме (напоследък) на такива, каквито ще имат в детската градина – рисуване, изрязване, игра с пластелин, оцветяване, лепене. Така се надявам да се почувства по-спокоен на място, защото ще прави познати вече неща.
  3. Говорим адски много по темата. Непрестанно обясняваме какво се прави в детската градина, как децата там ираят, че той ще ходи да си играе, докато ние работим, а след това пак ще сме заедно.
  4. Минаваме често покрай детската градина и му показваме къде ще ходи, разказваме му какво ще прави с децата там.
  5. Имаме уговорка с директора на градината да организираме няколко посещения на двора, докато децата играят, за да направим адаптацията по-лесна.
  6. Малко преди тръгване на градина ще въведем нещо от тамошния режим вкъщи – например плодова закуска в определен час. Отново логиката е да се стремим средата в градината да му е отчасти позната преди тръгване.
  7. Четем подходящи книжки по темата, като всички книжки за приятелството и ходенето на детска градина/училище са от полза. Ако ви е интересно, ще дам списък в групата #НитоДенБезКнижки.

Занимания с цел адаптация

Ако нямате конкретни занимания по темата около вас, най-елементарно оставяне в детски кът може да свърши добра работа. Важното е детето да свиква полека-лека с отделянето от мама.

Аз започнах да водя Матей на Ателие за подпомагане тръгването на ясла, което провежда отново Ася (Анастасия Грозева). Първото ателие вече мина, беше много интересно и ми даде убедеността, че ще бъде полезно за децата. От следващия път децата присъстват без родители за 1 час, като групите са от по 5 деца.

На първото ателие имаше куклен театър на тема раздялата с мама, работа с огледало, където целта е децата да разберат, че са отделна личност от мама, рисуване на мама и детенце, свързването им с връвчица и след това отрязване на тази връв. Символиката на всички занимания беше именно срязване на ограничаващата връзка между детето и майката. Разбира се, непрекъснато се набляга на това, че децата винаги ще могат да се връщат при мама, но и ще са свободни да се чувстват добре и да си прекарват добре и без нея. Много, много ми хареса, а Матей също (за мое огромно учудване) прояви интерес.  

Накрая ви давам и няколко ценни съвета, които са се запаметили в главата ми от всичко преживяно и прочетено до момента:

  • Важно е бащата да води детето на градина, а майка да го взима. Майката е по-близката фигура до детето, а бащата – до обществото, затова и раздялата с бащата не е така болезнена за детето, както раздялата с майката. От друга страна, майката е като попивателна за емоциите за детето, затова и е важно именно тя да го взима от градина, за да може да поеме всичко насъбрано през деня. Освен това, мама за детето след детска е като чаша вино за нас след работа – награда. 🙂
  • Ако вие имате негативни емоции, свързани с градината или учителите там, те непременно ще се отразят на детето. Затова – ако не харесвате мястото, помислете как да промените това – дали ще смените градината, или нагласата си, няма значение. Важното е детето да чувства, че го оставяте на място, на което вие имате доверие, което харесвате.
  • Първоначално е най-подходящо децата да бъдат взимани около час след обедния сън. В никакъв случай не закъснявайте с взимането в началото – това може много да фрустрира детето и да го потисне, дори да му образува страхове, че няма да се появите.
  • Започването на половин ден е добра идея, но не за твърде дълго време. Причините са две – 1) ако детето свикне, че някой ще го вземе преди сън, това може да доведе до нужда от повторна адаптация и 2) педагогическите занимания в градината са организирани преди обедния сън, а след него, децата имат време за свободна игра и изграждане на отношения – често се случва така, че децата, които са в градината започват да игнорират децата, които си тръгват преди сън, защото нямат реално време за запознанство с тях.
  • Гледайте детето си и му се доверявайте. Не подценявайте сигналите, които ви дава. Ако плачът при оставяне не отмине за около месец, вероятно има някаква по-дълбока причина и е добре да я откриете.
За автора

Пирина е web/UX дизайнер, създател на съдържание и генератор на идеи. Работи върху личен проект с кауза - #НитоДенБезКнижки: общност за насърчаване на детското четене в България. Любимото ѝ хоби е да споделя и вдъхновява в личния си блог и социалните си канали.