Когато говорим за страха, вкъщи си напомняме, че има един начин на мислене, наречен Expansive thinking — аз си го превеждам като разтегливо мислене. Да дадем простор на собствените си мисли обаче понякога е твърде трудно. Още по-трудно е, когато се намеси страха, който ни кара да преминем в режим на битка в най-добрия случай, а в най-лошия — да се предадем или направо да се парализираме.
Експанзивното мислене има няколко ключови елемента, но ще се фокусирам на най-ценното за мен — дава ни свободата да мислим за противоположности без едната да девалидира другата. Така можем да се страхуваме от нещо, което много жадуваме или да сме любопитни към нещо, от което ни е страх. Няма нужда да се срамуваме или да се борим от противоречивите усещания. Намесвам темата за страха заради книгата, но този начин на мислене можем да приложим към всичко в живота.
През издателство Ракета са първите ми сблъсъци с полската литература и съм благодарна, че са взели решението да представят тези съкровища на български. Често забравяме, че културата на източните европейски страни е по-близо до нашата и пропускаме наистина много, като избираме предимно западни издания.
“Почти не ме е страх”
Анна Онихимовска е една от най-известните съвременни полски писателки. Тя е написала над 40 детски книги и е спечелила повече от 20 награди за детска литература. За илюстрациите на Оля Волданска-Плохницка мога да говоря много, но ето едно кратичко признание — книгата е наградена за най-красива детска книга от Международния съвет за книгите за млади хора (IBBY).
“Почти не ме е страх” не е книга за противопоставяне на страха. Тя е по-скоро книга за култивирането му. Не е книга, която поставя страха като противник, поставя го в самите нас. Историята стъпва на пръсти по пътя на детската душа и прави фини настройки така, че децата “излизат” от книгата с повече въпроси, отколкото поуки и отговори. И това е прекрасно. Защото именно това е начинът за справяне със страха — през приемането до побеждаването му.
Разказът преминава през персонажите на Булбес, майка му, приятелката му — Ханя, бащата на Ханя и Хеленка — новата жена на бащата на Ханя. Училището, учителката, градът, гората и чудовището в дупката до къщата на Ханя също имат своите основни роли в развитието на действието.
Основна смислова линия в книгата е присъствието на страха навсякъде, а ако не сме разбрали преди това, в последните страници става ясно, че и чудовището има своите страхове. Ако и това не ни е достатъчно, разбираме, че дори нервната госпожа се страхува от нещо. И — о, боже! — колко често действията и поведението ни са породени от нашите малки ежедневни страхове, които в главите ни изглеждат като огромни буреносни облаци, засенчващи всичко навред. С приятелство, любов и разбиране обаче успяваме да победим чудовището.
Личната ни история включва един огромен победен страх — страхът от спускането със ски, страхът от стръмното и бързата скорост. Синът ми вече имаше изградената нагласа за това, че страхът не бива да те спира, и че можеш да се страхуваш и да се забавляваш едновременно. Нагласа, отработена в голяма степен точно през тази книга. Вкъщи бяхме изумени как той разказваше всяка вечер за страховете си, но нито един път не пожела да се откаже от ски училището. Прибра се с медал. И вече почти не го е страх.
Книгата у дома четем пълноценно с 4-годишно дете, но е най-подходяща за деца над 5 години.
