Свикнали сме да гледаме на раждането като на чисто физиологичен процес, но колко често се замисляме за психичното “раждане” на човека? За щастие съвременното родителство стъпва здраво на основното схващане, че децата на личности още от раждането си (а даже и от пренаталния период, което е мааалко по-трудно за възприемане все още).
Първите 18 месеца минават и бавно, и бързо, но за всяко семейство идва онзи момент на осъзнаване, че детето започва да има все повече психични нужди и те малко по малко стават повече от физиологичните. Процесът по порастването включва в себе си както предизвикателства за родителите и самите деца, така и много вълнение от новите нива на комуникация и свързване с малкото човече. А малкото човече бързо става цяла отделна вселена от предпочитания, мисли и чувства.
Работата с емоциите е едно от първите по-солидни предизвикателства за родителите. Казвам “работа”, защото действително се изисква да се положат усилия, да се извърши един нелек труд от страна на родителите, но и от страна на детето. Ето нещо любопитно – знаете ли, че децата първо опознават своите емоции, а чак след това разбират, че и другите изпитват такива? И тези две уж прости за нас, възрастните, неща се оказват един дълъг и предизвикателен път за всяко дете.
Обикновено родителите се сещат, че трябва да обърнат внимание на емоциите и контролирането им, когато децата навлизат в детския пубертет. Това е и първият сблъсък на характери между деца и родители. И това, че го има е индикация, че отглеждаме едни здрави деца. Знаете ли, че децата, отглеждани в институции често не преминават през детски пубертет? Защото те нямат силна връзка с възрастен, , която трябва да се скъса. Това е толкова плашещо и тъжно, че може да ни накара да се радваме на поредния тантрум, с който трябва да се справим.
“Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок” от Сузана Исърн с илюстрации от Моника Каретеро, издателство Мармот
Когато става дума за процеси в детството, обичам да си служа с качествени ресурси, които да ме подкрепят в онова, което се опитвам да изградя между мен и детето. Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок е поредното чудесно попълнение в темата на нашия книжен пазар. В илюстрациите на Mónica Carretero има нещо приключенско – това усещане е много подходящо за темата с емоциите. Книгата е преведена от небезизвестната Мария Донева, която за пореден път се е справила феноменално.
Най-напред ще се запознаете с Емитата – малки, смешни същества, отговарящи за различните емоции. За да подплатя думите си за отличния превод на Мария Донева, вижте само имената на Емитата: Усмивка (радост), Въздишко (тъга), Господин Самомен (ревност), Теперушко (страх), Розовобузка (срам), Господин Дайнамен (завист), Иха (изненада), Ядостина (гняв), Сбърчинос (погнуса), Дайгуш (любов).
Книгата е структурирана като бележника на инспектор Крок, който разсъждава върху емоциите като анализира връзката между ситуация и последващо поведение. Много точен начин за представяне на децата какво са емоциите като низ от случки, действия и последствия.
Какво се е случило между единия момент и следващия? Между СИТУАЦИЯТА, в която тя забелязва нещо, и ДЕЙСТВИЕТО – когато побягва? Очевидно липсва някаква важна информация, която би могла да обясни какво точно се е случило с госпожица Диърли.
Въпросната важна информация всъщност е разбирането на онова, което се случва не около, а вътре в нас. Често емоциите и мислите, породени от тях, определят действията ни, а не външните фактори. Когато децата успеят да разберат това, ще могат да бъдат много по-щадящи към себе си, а не след дълго ще успеят и да контролират онова, което чувстват.
В книгата деца и родители ще разгледат подробно по един случай за всяка от емоциите, но инспектор Крок има много опит, затова ни е подготвил и раздел с рецепти за позитивните емоции, както и рецепти за справяне с негативните.
С книгата получаваме и собствен Емоци-О!-метър, с който можем да се научим (заедно с децата) да дефинираме и измерваме интензитета на своите емоции, а след това да ги овладяваме.
Докато чакахме книгата да излезе от печат, в Нито ден без книжки си спретнахме едно чудно предизвикателство (вижте цялото съдържание тук), в което всички споделихме своите рецепти. Тук оставям няколко, които силно ме впечатлиха.
#ПомощницитеНаИнспекторКрок
Рецепта за радост:
“Радостта е много простичко нещо за мен, и дори не изпитвам нужда да е голяма, силна и всепоглъщаща. Даже напротив, обикновено е тиха и дискретна, като целувка по челцата на заспали дечица.” – Владислава Генова
Рцепта за справяне с тъгата:
“Най-доброто “лекарство” срещу тъгата за мен е нейното признаване и приемане (+ споделяне с близък). Това ни дава възможност да я изживеем, без отричане (което по-скоро я задълбочава). Като си позволя да я изпитвам (или на детето си), някак естествено следва етап на подобряване. Защото когато присъстваш в момента, след не дълго време често си казваш -“добре, тъжен съм, но животът продължава и трябва нещо да свърша”. Когато не водим вътрешна борба със себе си, всичко се случва по-леко.” – Цветомира Гоберова
Рецепта за справяне с гнева
“Гневът е емоцията, която сякаш най-осезаемо се усеща в тялото. Понякога е толкова голяма емоцията и заема толкова голямо пространство, че ни става тясно в тялото ни. Със сина ми често се изправяме и като горили се удряме в гърдите, където често гнева се крие като голям камък и тежи, и го разпръскваме на малки парченца. А малките парченца се заформят в думи, които после си споделяме.” – Мартина Колева
Рецепта за справяне със страха
“Аз забелязвам, че големият ми син често казва, че се е уплашил от нещо, или че го е страх, в ситуации, когато има нужда от близост или лично внимание. А истинските му страхове ги виждам и усещам по очите и по цялото му тяло, когато вземат превес. Успокоявам го и започваме да говорим. С разговори сме преборили с него толкова страшни неща… Ще ми се да говорех така и на себе си, когато ме е страх.” – Владислава Генова
Рецепта за справяне със завистта
“Една рецепта, която ми хрумва сега:
Да нарисуваме една дърво и корените му да са всички основни потребностти на човека, всяка със собствен цвят, а клоните да са всичките желания за неща, които ни се иска да имаме/правим (които някои други може би имат). После да проследим и свържем корените с клоните, които хранят – да свържем потребностите (клоните) с желанията (клоните). Така много ясно можем (и детето и родителя) да проследим от какво истински се нуждаем, когато желаем да притежаваме нещо, което някой друг има, а ние не.” – Мартина Колева
Рецепта за справяне с ревността
“Още като разбрах, че чакам второ детенце купих книжка, за да обясня и имаше ефект. Обяснявах не толкова какво ще е бебето, а какъв голям ще е той и как бебето ще иска да е като него, но няма да може и т.н. Ревност в началото нямаше или беше минимална. Сега без да го изисквам ми помага много и го прегръща, ако плаче, пази го да не се удари. Бебето е на 10 месеца, а баткото на 3.8г, но не се държа към него все едно е само батко, а и не забравям, че е малко детенце. Не го карам да споделя всяка играчка, да се грижи за брат си, ако не иска и т.н. Ако се е заиграл с нещо и малкият му пречи, а той не е в настроение да споделя, махам бебето от картинката. Има ревност вече, но е абсолютно поносима и вярвам нормална.” – Цветомира Гоберова
Рецепта за изненада
“Много обичам да изненадвам децата, защото са много чисти и искрени в емоциите си и изненадата е изписана на лицата и в очите им. Гледам да ги възпитавам да се радват и на малките неща и мисля, че успявам. Фокусите ми (аз съм много зле) искрено ги забавляват и се изненадват от магията ми.” – Деница Цветкова
Рецепта за справяне със срама
“Дъщеря ми (4 г.) се срамува в дадени ситуации. Като цяло случаите намаляват с времето, на 2-3 г. бяха доста по-чести. Аз използвам всяка възможност да й показвам с моите действия как се поздравява, как се общува с другите. Често я оставям да си купи нещо сама от кварталното магазинче, където я познават. Книжките също идват на помощ – тези на изд. Клевър бук за емоциите и приятелството са ни любими.” – Гергана Янкова
Рецепта за справяне с погнусата
“За това рецепта нямам. То е лично усещане. Уважавам го и не се стремя да го променям.” – Нина Любенова
Рецепта за любов
“Дъщеря ми е осиновена и предполагам като всеки осиновител се страхувах от момента, в който ще пожелае да научи за биологичната си майка. Въпреки това, съм убедена, че по такива теми трябва да се подхожда с подкрепа и истина! Когато тя беше на 5г., докато си говорихме за починалата ми майка и колко много ми липсва, тя попита:А аз от кое коремче съм дошла? Как съм се появила, кой ме е родил?( Бях и казвала, че не е дошла от моето коремче)
Отговорих откровено, че не зная, не зная нищо за тази жена, но когато порастне, ако все още иска да научи, ще и помогна да я намери.
Очичките и светнаха и въодушевено каза:
ДА! Искам! Искам да разбера от кое коремче съм дошла!
Сърцето ми се сви за момент, но тя продължи:
Но знаеш ли какво? Кой ми сресва косата и ми прави красиви прически, кой ми прави сладолед и ме учи на буквите, кой ми помага и ме милва, когато съм болна, кой е винаги до мен и ми казва, че съм силна и смела като Мулан? ТИ! Ти си моята майка!
Не можех да здържа сълзите на щастие и обич, и гордост, и….Никога не ще забравя този разговор, изпълнен и разкриващ толкова много ЛЮБОВ! 💗” – Мариана Кръстева
Всеки от нас може да бъде инспектор на своите собствени емоции. Единственото, което трябва да направим, е да опознаем вътрешния си свят. Надявам се, че тази книга ще означава още една стъпка в правилната посока за много семейства.
