По заглавието ще познаете, че този пост носи името и на една тема от “Срещи за родители”, която провеждаме, защото преместването на детето в собствено легло/собствена стая е процес, вълнуващ много родители. Разбира се, ако сте преминали тази стъпка в бебешкия период или бебето ви от ден 1 спи в собствено легло/собствена стая, вашата ситуация е друга.
Ще разкажа историята на нашето семейство, където сина ни спеше в нашето легло, а после в легло в нашата стая, докато не стана на 3, даже и няколко месеца след това. А междувременно ще ви покажа стаята на Матей – не съвсем готова, но напълно достатъчна за всичките му нужди…пък и уютна.
Най-важното, когато искате детето да мине на следващо ниво:
- Детето да бъде готово
- Да интегрирате този процес в ежедневието си, за да бъде плавен
- Да се отнесете към детето и неговите желания/страхове с разбиране и отговорност
- Да се информирате
- Да бъдете търпеливи
- Да не позволявате на външни влияния да диктуват решенията във вашето семейство
- Двамата родители да имат единомислие и единодействие (това не знам дали е истинска дума)
- Да бъдете последователни
Избрала съм да не говоря публично за процесите по приучаване към хигиена на Матей, защото считам, че това е нещо, което трябва да остане в неговото лично пространство, но ще спомена, че методите ми бяха сходни на гореизброените. Споделям няколко реда на тази тема, защото вкъщи тя беше пряко свързана с отделянето му в собствена стая – искахме двата процеса да се случат последователно, защото носят смисъла на порастването. Важно е да знаете, че детето се намира в анална фаза от развитието си между 18 и 36 месеца и е хубаво някъде в този период да наблюдавате за сензитивни прозорци, сочещи, че детето е готово да бъде приучено към хигиена, т.е. да свали пелените.
Началото: кога и как
Трудно е да се определи точното начало, защото процесите са много плавни, но първата ни стъпка беше Матей да се отдели в собствено легло. Той спеше предимно в нашето легло и до мен още от бебе, и през целия период на кърмене (година и седем месеца) почти не е прекарвал време в собственото си легло. Креватчето беше залепено за спалнята, но той се задържаше там само до следващо събуждане, когато пак искаше да бъдем гушнати.
След приключването с кърменето и тръгването му на детска градина знаех, че е време да сложим някаква своеобразна граница и решението беше да започнем да говорим кое е неговото място за сън. Съвсем скоро за него стана ясно, че макар и залепено за спалнята ни, неговото легло е нещо отделно, нещо само за него, а спалнята е нашата територия. Това маркира първата стъпка както за него, така и за нас.
Собствена стая
Мина доста време, сменихме жилището и вече имахме втора спалня, която веднага се превърна в детска стая. В нея нямаше легло и я използвахме само за игра, но от самото начало детето знаеше къде точно ще позиционираме леглото някой ден.
Говорехме за тази промяна с вълнение, съответно той също започна да се вълнува. Дадохме му възможност сам да избере леглото си и дълго време разглеждахме картинки на стаи с подобно легло, а неговото желание нарастваше. Смятам, че в края на деня всичко се свежда до това да си успял да навигираш детето така, че то да изгради собствена представа за нещата, да построи своето желание и да започне трепетно да очаква нещо да му се случи. Това за мен е родителски успех.
Матрак за чудо и приказ и мечтаното легло
Първото нещо, което пристигна вкъщи беше матракът. Взехме го заедно с Матей, качихме го по стълбите и той веднага пожела да го разопаковаме, като разчисти мястото, където знаеше, че би трябвало да застане новото му легло. Не се отлепи от него цял следобед и решихме, че ще бъде най-добре да хванем това вълнение и директно да сглобим леглото. Той знаеше, че леглото ще сглобят заедно с баща му, което му донесе още повече усещане, че се случва нещо голямо и чакано. След това сам пожела да разглобим бебешкото креватче, заявявайки, че той вече не е малък и има по-страхотно легло в собствената си стая.
За леглото имахме ясни представи – да бъде от масивна дървесина, да бъде интересно и да предразполага към игра. Някак усещах, че ще опрем до изработка по поръчка, както и се случи накрая.
А матракът? В нашето семейство матраците са нещо много важно – най-вече заради моята дископатия, която ни научи, че има огромно значение върху какво спим; върху какво почива тялото ни в 1/3 от денонощието (което си е 1/3 от живота ни в крайна сметка). Месеци преди да сбъднем мечтаната детска стая, бяхме решили, че новото матраче на Матей ще бъде от Home of Wool – ръчно изработен матрак с пълнеж от вълна.
Защо матрак с вълна?
За да изберем матрак е важно да знаем как точно спи човекът, който ще го ползва, както и да обърнем сериозно внимание на изработка и материал, тъй като добрите матраци са инвестиция и бихме искали да ги ползваме дълго. Матей спи леко; спи по-добре на по-твърдо; искаше ми се на този матрак да не може да се скача, т.е. да е без пружини; предвид мръсния въздух в София, исках матракът да не задържа в себе си бактерии и мръсотия, както и влага, тъй като планирахме леглото да е максимално близо до земята.
Защо се спрях на матрак с вълна от Home of Wool:
- Винаги, винаги бих избрала качествен български продукт пред всичко останало
- Работят с изцяло натурална овча вълна
- Няма химия и синтетика; най-много харесвам естествените материали
- Вълната е естествено антимикробна, антибактериална и хипоалергенна
- Вълнените влакна имат естествено влагоустойчиво свойство, което предотвратява задържането на влага в тъканта, което спира развитието на плесен
- Вълната отблъсква водата, но влагата се абсорбира и това помага за регулацията на температурата. Откакто спи на този матрак, Матей никога не се е изпотявал откъм страна на матрака
- Вълната регулира телесната температура, така както никой друг материал, държи хладно през лятото и топло през зимата
- Матрачето поддържа здравословната поза по време на сън, което е може би приоритет номер 1 за мен лично
- Този матрак е изключително издръжлив, което го прави най-правилният за мен избор и от екологична гледна точка
Взехме матрак в размер 70х140 – тук оставям линк към точния модел, леглото също поръчахме с тези размери – те са стандартни за детско (тодлърско) легло. Смятам, че ще се ползва доста дълго време, а след като Матей има нужда от по-голямо легло, матракът ще използвам за кът за четене или игра (или ще се свържа с Home of Wool да ми съдействат, за да го преправим на нещо друго, сигурна съм, че няма да имат нищо против).
И така, историята почти приключва тук, защото противно на моите очаквания за малко по-дълъг процес, изпълнен с възходи и регреси, Матей започна да спи в своята стая от ден едно без никакъв проблем и без желание да се връща обратно в нашето легло.
Какво помогна най-много?
Ще ви върна на онези точки, които изброих в началото, но най-важните неща за мен бяха последователността и търпението, следвани от единомислието вкъщи и това, че той почти никога не е получавал двусмислени сигнали от мен и от баща му. Действахме заедно, като екип, уважавайки нуждите на детето, без да се поддаваме на външен натиск.
До кога?
“Ама той още ли спи при вас?”. Да. Колкото е необходимо. И все пак с нагласата, че едно дете, което е социализирано и вече навлиза в обществото с развитието на Аз-а има нужда да се позиционира правилно в семейството, и да изгради символично силна връзка с родителите си така, че да поеме фрустрацията от това, че мястото му не е в леглото, нито пък в стаята на мама и тати.
Ако чувствате притискане от външни фактори, не забравяйте, че атмосферата във вашето семейство е това, от което зависят както решенията, така и успехът на всяка една малка или голяма мисия. Започнете от там. Започнете с изграждане на спокойствие, после с изграждане на вълнение, след което нещата някак наистина се подреждат и детето умело, и сигурно, поема своя път на порастването, подкрепено и навигирано с уважение от вас – родителите му.
* Този пост стига до вас с подкрепата на Home of Wool. Мнението, както винаги, е лично мое.
