Коледните празници са винаги очаквани с трепет в нашето семейство. Голямо клише, но има защо да е така. Около 25-ти ноември всяка година започваме да консумираме промишлени количества мандарини, в пяната на капучиното ми се приземяват сушени портокали, лампичките вкъщи стават повече, изрязваме хартиени снежинки не веднъж, печената тиква се сервира с допълнителна доза орехи, а джинджифиловите сладки трудно изчакват да бъдат украсени.
Всъщност какво е Коледа? Детето в мен би отговорило много простичко – подаръци и време със семейството. Все още обичам подаръците и все още най-ценно ми е времето със семейството. Но порасналата Пирина вече знае още няколко неща за празниците: те може да не са идеални, заобикалящите ни хора имат право да не се вълнуват за тях така, както ни се иска, а изграждането на семейните традиции в новото семейство може би е дори по-важно отколкото предполагаме. Празниците са всъщност една времева капсула за напасване, приемане, изработване на пространство за различните личности в семейството. Време, в което да се замислим за динамиката в семейството, за консумацията и нейният смисъл, дори за механизмите ни за справяне в различни ситуации.
Психичният свят и приемането на личността
Тук започва всичко, не е ли така?
И не само нагласата, и навиците ни говорят вместо нас по това време на годината. Тук се наместват очакванията, усещането ни за автентичност и интегритет в семейството. Дните сякаш започват да минават по различен начин през декември и се отваря време, и пространство да помислим за нашата роля, за нуждите на партньора, за психичното място на децата в живота ни, за тяхното собствено усещане къде стоят в това семейство.
Всъщност ролята на семейството по празниците е много силно свързана с традициите и създаването на спомени, но най-напред стои ролята на приемането. Всеки човек има нуждата да почувства силно и недвусмислено, че тежи на мястото си, че съмнението в себе си, което ежедневно се опитва да си проправи път, може да бъде туширано с простата истина, че хората около нас продължават ежедневно да ни избират и приемат.
Децата имат не по-малка нужда от същото. Те няма да го осъзнаят и осмислят така, както ние, но именно свободата да бъдат себе си с целия спектър емоции и нужди, ще им положи една много стабилна психична основа за градящата се личност.
Когато станахме родители започнахме да изграждаме подхода си като такива, като стъпихме основно на приемането на личността на детето от самото начало.
Уважението към простата истина, че детето е автентична личност още от раждането, идва с малко трудности и много свобода, и удовлетворение при отглеждането.
Родителите сред вас ще ме разберат веднага, като кажа, че отношението, което изграждаме към децата постепенно влияе силно и на отношенията ни с другите, и на отношението ни към самите нас. С времето и нуждата от търпение и приемане в родителската ни роля, започнахме да се учим на много от същото един към друг, както и всеки към себе си. С наближаващите празници наистина се отваря по-голяма възможност да приложим това и на практика.
Традициите
Какво означават ритуалите? Помислете за минути какво значат те за вас. За мен традициите са на първо място сигурност. Те ми връщат чувството, че нещо е в моите ръце, че мога да зарадвам околните, да покажа уважение, обич и грижа. За децата традициите също носят свой смисъл, дават така необходимата структура на живота и създават спомени, които носят в себе си връзката със семейството. А връзката със семейството всъщност е основата на личността.
В нашето семейство откриваме важност в традиционни ритуали, но се стремим да създаваме и собствени такива. За нас е важно ние (като личности) и семейството (като единица с определени ценности и морал), да откриваме смисъл в традициите, които сме избрали да спазваме. Ако не го откриваме, не се притесняваме да ги пропуснем.
Нищо не би било устойчиво във времето, ако то не е изпълнено с вяра в неговия смисъл.
Около Коледа спазваме близки до сърцето ни обичаи, идващи от семействата, в които сме пораснали; създаваме и нови традиции, които пасват на конфигурацията ни, като взимаме предвид индивидуалностите на членовете на нашето семейство. Вярвам, че едно от най-необходимите усещания за всеки човек (и особено докато сме деца) е чувството на принадлежност. Традициите и спазването им са пряк и сигурен път към създаването на това усещане в семейството.
Леко отклонение от общото в частното, но смятам, че е много важно да имаме традиции, които подсигуряват главна/основна роля за всеки член от семейството. Например: най-малкият слага върха на елхата, най-възрастният разчупва погачата, един определен човек всяка година меси или готви нещо конкретно (ох, сармите със сини сливи на пра-баба ♥). Тази година сме решили да измислим и традиция, в която основен герой е кучето ни. 🙂
Консумацията
Аз живея обградена от хора, които са много съзнателни по темата с консуматорството, но колкото и да се стараем, все пак оставаме консуматори. Тук няма да говоря против разхищението. Иска ми се да говоря за положителната страна на консумацията – как тя да бъде премерена и качествена, защото тогава можем да открием смисъл в нея.
Вкъщи изградихме две правила – през декември се храним още по-здравословно от обикновено (предимно чрез намалено количество) и през декември харчим по-малко от обикновено. Да, правилно забелязвате, че това е точната противоположност на всичко, с което сме свързвали този месец. За да бъдем в норма и да не ни засмука тази обществена фуния обаче имаме нужда да наложим тази противоположност, за да се държим будни в изборите си.
Тук бих искала да споделя и няколко думи за коледната украса, трапезата и подаръците.
Подготовката за Коледа и коледния дух у дома
Подготовката за Коледа и усещането за празника за мен започва от края на ноември. Откакто съм родител нещата станаха още по-комплексни, защото децата имат нужда да се запознаят с празника и всичко около него по един по-различен начин. Старая се обаче да държа всичко опростено.
Най-напред подсигурявам сетивното пробуждане. Хората сме така устроени, че връщането към физическото е необходимост, когато се настройваме психически. Ето защо е важно да настройваме мислите чрез сетивата си. Когато лампичките светнат, а домът заухае на печени фъстъци, сушени портокали и борови клонки, всички знаем кое време на годината е. Това също е вид традиция.
Запознаването на децата с празниците е важно за техния път в семейството, а и в обществото. Вкъщи го правим предимно чрез книги и занимания. Относно книгите ми се иска да отбележа, че затрупването по една тема е ненужно. Колко коледни истории/книги може да поеме наистина съзнанието на едно дете на 4 и да вземе максимума от тях? Купуването на 24 коледни книги не може да бъде необходимост, така че не се чувствайте зле ако правите като мен и всяка година добавяте по 2-3 нови книжки към колекцията си. Коледните книги аз прибирам с коледната украса, за да се насладим на магията им догодина.
Ето няколко препоръки:
- Уинстън и коледното писмо от Алекс Т. Смит, изд. Ракета
- Коледата на Мог от Джудит Кер, изд. Лист
- Съчко от Джулия Доналдстън, изд. Жанет 45
- Едно коледно желание от Катрин Ръндъл, изд. Таралеж
Тази година в коледния ни арсенал се настаниха и прекрасните карти “Коледа” от издателство Carrot. Кутията е много празнична и носи страхотен заряд. 🎅 Пълна е с 54 карти, на които откриваме различни коледни символи и традиции, а на гърба на всяка карта има подробно обяснение в помощ на родителите, за да запознаят децата с всичко, което можем да наречем “коледно”. Има си даже и Баба Коледа. 🤶
За коледното настроение в детската стая се грижат цели две елхи – една картонена от Timelines, около която омотахме лампички и една дървена от Piron, която е толкова добра за игри, че обмислям въобще да не я прибирам. За останалото разчитам на коледни и зимни книжки по рафтовете, хартиени снежинки и картички, които изработваме заедно.
В останалата част от дома също не прекалявам, като основната украса е коледната ни елха, свещите са повече от всякога, имаме доста лампички, а купите с мандарини допринасят по свой очарователен начин.
Трапезата на Бъдни вечер и Коледа
Как ви звучи думата “трапеза”? Всъщност е поредната чудесна българска дума, но допускам, че може да е натоварена с негативния смисъл на прекаляването за някои от вас. Аз се старая да придам ново значение на тази дума в моето съзнание.
Трапезата е на първо място грижа. Отношението ми към храната се подобрява с всеки изминал ден, но едно нещо никога не се е променило и това е усещането, че чрез приготвянето на храната и познаването на вкусовете на близките ни хора, можем да им покажем грижа.
Трапезата е и традиция в цялата си прелест. Обикновено по празници се храним с точно определена храна, в което се крие смисъл и завет на предците ни. Чрез тези храни показваме именно това усещане за принадлежност, което споменах толкова пъти в този текст. Чрез тези храни го и чувстваме. Те са важен сетивен грамофон, който свири точната мелодия за душата ни по празниците.
Можем да имаме съзнателно подбрана, вкусна и качествена храна на трапезата без тя непременно да се огъва под тежестта на блюдата.
Подаръците
Подаръците също са грижа. Едно нещо, което се радвам, че изкоренихме с годините в нашето разширено семейство е надпреварата с все по-скъпи подаръци ежегодно, а когато вече не се познавахме толкова добре се беше превърнало в една размяна на банкноти. Не, такова нещо няма място в моята Коледа. Стараем се да си определяме комфортен за всички бюджет и да вместим в него подаръци, подбрани с мисъл и грижа за отсрещния. Понякога това са коледни пантофи, друг път любима подправка…
Активностите
Много хора се претоварват по празниците. Да минем през всички, да обиколим голям брой трапези, да обърнем внимание. Тези неща са важни. Тези неща са необходимост. Но е важно да ги държим в зоната на комфорт на семейството.
У дома успяваме да постигнем хармония по време на празниците с добро планиране, но по-важното – с поставяне на ясни граници с членовете на разширеното ни семейство. Това може би звучи грубо на пръв прочит, но всъщност когато всички го правим от любов към околните резултатите са повече от добри. Така тази година си оставихме пространство на 25-ти декември и няма да правим събиране с родителите ми и семейството на брат ми, както досега. Ще го направим на 26-ти, но си оставихме първия ден на Коледа за нас, защото изпитахме необходимост да го посветим на нашето семейство. Планираме спускане с шейни на някоя хижа и правене на курабийки, и картички, които на следващия ден ще носим “при баба и дядо”. Всъщност подобни промени могат да бъдат обсъдени и приети далеч по-лесно, отколкото ни се струва. Говорете с хората наоколо.
Ролите
И тъй като Коледа е предимно “празник на хората”, няма как да пропусна и темата за ролите. Всеки от нас има роля – в собствения си живот съвсем ясно е главната, но всъщност ние имаме роля в живота на всеки около нас. В тези дни можем да се възползваме от възможността да се замислим за нашата роля в живота на другите, но и за ролите на другите в нашия живот.
Особено важно за децата е да помислим за ролята на майката, ролята на бащата, ролята на разширеното семейство и ролята на обществото. (За това говорихме и в “Срещи за родители” по темата “Празниците и децата” в началото на декември.) Пренебрегването на ролите води до големи липси, които с годините могат да се натрупат. Вкъщи не подминаваме тази тема и се опитваме да я внедрим в коледните ни преживявания – да подсигурим времето на детето с мама, личното време на детето с тати, времето на детето с баби и дядовци (времето с внучето е много важно за тях самите също, и чудо голямо, че ще хапне 2 или 5 бисквити повече). И да не забравяме никога ролята на обществото, защото от раждането си детето е личност, която влиза в обществото, докато остава член на семейството, и в този процес има нужда от нашата подкрепа.
Е, благодаря, че стигнахте до тук на всички, които не са се отказали някъде из дебрите на моите предколедни мисли. 🙂 Желая на вас и семействата ви топли, споделени дни! Не очаквайте нещо УАУ от празниците. Нещото УАУ е вътре в нас и в хората около нас.
