“Почти не ме е страх” не е книга за противопоставяне на страха. Тя е по-скоро книга за култивирането му. Не е книга, която поставя страха като противник, поставя го в самите нас. Историята стъпва на пръсти по пътя на детската душа и прави фини настройки така, че децата “излизат” от книгата с повече въпроси, отколкото поуки и отговори. И това е прекрасно. Защото именно това е начинът за справяне със страха — през приемането до побеждаването му.