Има книги, за които дори не знам от къде да започна да разказвам. Най-напред, иска ми се на държавно ниво да се измисли някакъв пакет за postpartum грижа – нещо като колет за новоизлюпени родители. Може би да съдържа някакво количество храна за космонавти, комплект за правене на оригами, който майката никога няма да има време да погледне и тази книга. Непременно тази книга.
“Ти си такъв, какъвто си…” е учебник по родителство. Всъщност, първо е учебник по хуманизъм. Искам да кажа, че повсевместно все повече витае едно непознаване на човешкото в човека, а именно – връзката между нашите лични преживявания, реакциите ни, емоционалния отклик и пряката връзка на всичко това с взаимоотношенията ни – тези с другите, но и тези с нас самите.
“Ти си такъв, какъвто си…” от Оливие Клер и Гая Бордика, издателство Таймлайнс
Зайчето Помпон е чувствително хлапе, което обръща внимание на заобикалящия го свят точно така, както всички деца обикновено правят. Затова се прибира озадачено, че в един ден мишката му казала, че е голям, а конят пък му казал, че е мъниче. Как така може някой да е голям и малък едновременно? Но майка му го посреща с отговорите точно така, както всички майки обикновено правят. И Помпон разбира, че представата на другите за него може да бъде различна от личната им гледна точка, но той е такъв, какъвто е, а вкъщи винаги ще намери любов точно в този си вид.
Втори ден и втори казус отвеждат Помпон при баща му, за да попита как може някой да е добър и лош едновременно. Баща му обяснява как неговите действия са повлияли различно на двамата му приятели, но все пак той остава такъв, какъвто е, а вкъщи винаги ще намери любов точно в този си вид.
Но тогава как Помпон ще разбере дали някой е добър или лош? И дали нещата са добри или лоши?
Майсторски написана и след това преведена от Валентина Бояджиева, тази история борави с лексика, подходяща за децата над 4-годишна възраст и обяснява хем философски, хем съвсем простичко неща, на които много пораснали хора все още имат да се учат.
Посланията, отправени към децата са едни от най-важните в детството и родителството въобще, а именно:
- ти си такъв, какъвто си и си обичан безусловно точно такъв
- ти не си отговорен за емоциите на другите
- чуждите постъпки имат обяснение дори тогава, когато за тях няма оправдание
- всички имаме свой вътрешен свят
- емоциите могат да контролират нас, но ако ги разбираме, можем да ги навигираме успешно
- емоции, обикновено определяни за негативни – като гнева – могат да ни научат на много за самите нас и за хората, с които имаме взаимодействие
Всяко дете има нужда да бъде уверявано, че е обичано безусловно. Независимо дали е малко, или голямо; дали е направило добра, или лоша постъпка днес; дали се гневи, или не. Всеки родител има нужда от навигация в изграждането на отношения със своето дете и подкрепа в съпровождането на личността, която се превръща във възрастен. Защото ние всъщност не отглеждаме просто деца – ние отглеждаме възрастни, които искаме един ден да бъдат независими, самоуверени, емпатични…точно такива, каквито са.
Ако свършим добре родителската си работа, един ден те ще се нуждаят от нас наистина малко. А ние ще останем винаги тук, готови да дадем поредната силна прегръдка.
