Темата за детските емоции ме вълнува още преди да стана родител. Винаги съм имала интерес към психологията, а когато обърнах този интерес навътре – към себе си – започнах да осъзнавам важността на темата в ежедневието ни.
Ние сме поколение с ниска емоционална интелигентност, отгледано от поколение с почти нулева такава. Това не е обвинение, а факт, с който трябва да се сприятелим, за да можем да тръгнем напред. Като хора и като родители.
В последните години на пазара започнаха да се появяват все повече книги и образователни материали, насочени към емоционалния свят на децата. Щеше да е прекрасно, ако заедно с тези продукти имаше и повече услуги или дори прости обучения/събития за родители, които да ни научат как точно да ги използваме. Защото една книга или едни карти никога няма да могат да заместят родителската ни роля, която никак не е малка, когато говорим за чувства – било то нашите собствени или тези на децата ни.
В този текст ще се опитам да дам няколко идеи за разширяване на интеракцията с книгата, защото винаги съм смятала, че книгите не са само за четене.
“Понякога в главата на мама бушува буря”
Имах възможност да прочета “Понякога в главата на мама бушува буря” още преди да излезе от печат и успях да се разплача на бюрото вкъщи. Най-силно ме докосна страницата, на която детето описва щастието на майка си, като споменава, че веждите ѝ са като чайки. Реагирах така, защото синът ми започна да описва моето щастие през формата на веждите също, когато беше на 3 години.
Радвам се, че издателство “Мармот” избраха тази книга и направиха голяма кампания около нея. По този начин повдигнаха в пространството темата за “перфектната майка”, която не съществува. Наистина важна тема, която обаче не спира тук, а трябва да продължи.
Книгата слагам в категория “детска емоционална интелигентност”.
Знаете ли, че децата започват да разпознават собствените си емоции, да ги назовават, да наблюдават себе си и да си вадят изводи за това как реагират, когато чувстват гняв, тъга, радост…но всичко това се случва, в първите години от живота им, без първоначално да имат представа, че всички околни също имат чувства.
Чак след третата година, децата започват да разбират и осъзнават, че всички наоколо имат емоции. Възможно е малките деца да бъдат изключително емпатични – например повечето от тях се разплакват, когато друго дете наоколо се разплаче. Тази емпатия обаче не идва от място на съзнателност за чуждите преживявания, а от неспособността на малкото дете да се разграничи от другите около него. Т.е. детето плаче заедно с другия, защото в представите си се слива с него.
Ето защо е толкова важно да работим в посока съзнателност, когато стане дума за емоции. Не само с децата, а и със себе си, но това е тема за терапията за възрастни.
“Понякога в главата на мама бушува буря” е картинна книга с малко текст и прекрасни, големи илюстрации, които го допълват. В картинните книги харесвам най-много свободното пространство за интерпретации, с което можем да превърнем четенето много повече от преминаване през история. Този тип детска литература и формат не случайно е най-подходящ за децата между 2 и 5 години – дава възможност за дискусии, разсъждения и откривателство. Личните ми експерименти винаги показват, че децата виждат различни от нас детайли в илюстрациите и успяват да си направят изводи, които ние не бихме могли да направим вместо тях.
Идеи за разширяване на интеракцията с книгата
Обичам да използвам книгите за различни игри или разширяване на темите през игра. Вкъщи рядко подготвям структурирани занимания за сина си, просто не ми идва толкова отвътре, но с книгите е различно – там с лекота измислям как да изведем темата отвъд страниците.
- Комбинация с други книги за емоциите
“Понякога в главата на мама бушува буря” е чудесна отправна точка, за да поговорите за емоциите на другия. Можете да комбинирате книгата с други енциклопедии или художествена литература, която ви е под ръка, за да сравните, назовете и обсъдите конкретни емоции. - Сравнение на емоциите помежду ни (с помощно средство: карти за емоциите)
Отново, защото книгата се фокусира върху емоциите на отсрещния, можете да направите паралел и да поговорите за това какви чувства предизвикват у всеки от участниците различните емоции. Важно е да отделите базовите емоции от картите, а те са: радост, тъга, страх, отвращение, гняв изненада. Теглите карта, след което всеки споделя кога се е чувствал по този начин и какви усещания е предизвикала у него тази емоция. Например – можем да се изненадаме приятно или неприятно, затова е добре всеки да сподели за себе си усещането. Изненадата може да е породила у мен радост, а у теб – тревога. Тъгата може да е породила щастие – например когато си липсваме, но знаем, че това се случва, защото много се обичаме. - Игра с гримаси пред огледалото
Обичам да давам този пример винаги, когато говоря за емоциите. Да имитираме със собствените си лица различни гримаси, породени от емоциите, е любима игра за всички деца и възрастни, които са я пробвали. Ще се посмеете, а същевременно насочвате вниманието към разпознаване на чуждите емоции през наблюдение на реакциите. - Куклен театър за емпатия
Малките деца често възприемат всичко по-добре тогава, когато идва от “външен” източник, а не от родителите. Затова и в много ситуации е добре да включваме кукления театър в научаването на нови неща, в игрите, дори в решаването на проблеми.
Сядате на земята и разигравате сцена с около емоция, например тъгата, а детето трябва да реши как ще подходи към отсрещния неговото геройче. Така вкарвате децата в ситуация, с която е трудно да се справят, но действа като “репетиция” за реалния живот и може да бъде много полезно.
Чудесно е, че на пазара има все по-голямо разнообразние от книги за емоциите. За финал, ето още няколко препоръки, на които си струва да обърнете внимание: Книгите от поредицата “Всичко за” на издателство Клевър Бук, “Почти не ме е страх” от издателство Ракета, “Емоци-О!-метърът на Инспектор Крок” отново от издателство Мармот.
Не забравяйте да обръщате внимание и на собствената си психика. ♥
