Децата не са еднакви, а винаги различни. Ема и Мартино се срещат в деликатното поле на отношенията. Тяхното приятелство се ражда от любопитството и съпричастността и се разгръща по начин, който преобръща традиционните идеи за учене, език и знание. С лекота, преминавайки от страница на страница, колелата на Мартино изписват, макар и без думи, едно универсално твърдение: различието е това, което ни прави хора.
„Мартино на колела“ е книга за деца, книга за родители, книга за хора, които са били деца…или още се чувстват такива. Защото ги среща с най-човешките преживявания, по най-чистия начин.
Малко повече за нея…след малко.

Подходът Реджо Емилия
Реджо Емилия е северноиталиански град, където след втората световна война се заражда образователната философия, наречена Подходът Reggio Emilia®. В основите си, подходът стъпва на образа на детето като личност със силен потенциал за развитие, субект с права и развиващо се чрез взаимоотношенията си с другите. Общочовешките демократични и морални ценности са водещи. В България, партньор на Reggio Children Foundation и Loris Malaguzzi International Center, е Фондация „Калейдоскоп“.
Това, което отличава Реджо от други подходи, е гъвкавостта и адаптивността, адекватността спрямо динамичното време, в което живеем. Макар моделът да е разгърнат през 70-те години на 19-ти век, той продължава да се обогатява спрямо съвремието ни през изкуството, психологията и технологиите.
Педагозите, избрали да подкрепят децата в порастването чрез подхода Реджо Емилия, се застъпват за техните права и подсигуряват уважението към личността на всяко дете в образователния процес. За да има свобода в учебния процес, се налага да има и категорични правила, за които цялата група следи. Усещането за общност е силно засилено.
Силно ме впечатли отговорът на учредителите на Фондация за детско развитие “Калейдоскоп”, на въпроса лесно ли се адаптират децата в обикновените общински училища, ако са учили преди това в детска градина по Реджо:
Адаптирането би трябвало да е двупосочен процес – дете, което е възпитано в определни ценности, ще внесе тези ценности и в училище. Не само училището променя децата, всъщност – децата са тези, които променят и изграждат училището… Ако искаме да имаме различно общество, трябва да се осмеляваме да възпитаваме децата си в морала, с който искаме да живеем.

„Мартино на колела“, издателство Carrot
Историята в „Мартино на колела“ може да ви подведе. Ако някой ви разказва за съдържанието на книгата, може и да не видите нищо твърде особено – момиче среща момче на колела; едно по-различно момче. Тя му обръща внимание и двамата стават приятели. Разказ по истински случай.

Онова, което ме разплака (и ме разплака до хлипове) е нотката тихо примирение и приемането между децата, което се усеща между редовете. Приемането, което толкова много ми липсва в света, в който живеем. Приемането, което е толкова лесно за детската душа. Кога губим тази способност? Не зная, но смятам да се боря за нея.

Илюстрациите са някак различни. Леки и същевременно дълбоки. Уж като перце галят сетивата, а неусетно налягат душата все по-тежко с всяка следваща страница.


Но не ме разбирайте погрешно, тази книга не би трябвало да е тежка. Би трябвало да е освобождаваща, отваряща очите. Това е книга за обичта. И ако ни тежи, следва да потърсим защо.
Благодарение на подхода Реджо Емилия, на училището, в което учи – в момента Мартино пише стихове…намерил е начин да се изразява, защото е бил полезен и чут.
Симона Крумова, Carrot
