Не мога да опиша с думи вълнението си, когато разбрах, че поредното бижу на Оливър Джефърс е преведено на български. Обожавам характерния му стил на писане, а илюстрациите – още повече. Малко хора в този свят умеят да рисуват и пишат еднакво добре и той е един от тях. Ако не ви е познат от книгите с вече изчерпани тиражи – Как да си уловиш звезда, Голямата хартиена мистерия и Изгубен и намерен – то Денят, в който пастелите си тръгнаха е чудесен старт.
Един ден в училище, когато Дънкан отвори кутията си с пастели, вътре имаше само купчина писма, адресирани до него.
Оливър Джефърс, ДЕНЯТ, В КОЙТО ПАСТЕЛИТЕ СИ ТРЪГНАХА
Още преди да притежаваме книгата вкъщи, илюстраторът, работил по превода сподели в #НитоДенБезКнижки, че количеството работа е било огромно, защото абсолютно всеки текст по писмата на пастелите е буквално рисуван така, че да отразява точно харакера на самия пастел. Нали всички осъзнаваме какъв труд е това? Аз се учудвам, че ИК Хермес са постигнали цена под 12,00 лв. за тази книга, предвид всички усилия и много добрия превод, и печат. Всички замесени заслужават адмирации.
Всеки разтвор на книгата представлява писмо от пастел и рисунки в детски стил със съответния цвят. Пастелите описват в писмата си как се чувстват, причините за емоциите, които изпитват, както и съвети към Дънкан (собственикът им) как може да им помогне.
Книгата е едновременно много сладка и невинна, и сериозна в намеренията си да помогне на читателите/слушателите да задълбаят в емоционалните си светове.
Преуморен, изключително прецизен, пренебрегван, изтощен, празен, недоволен, щастлив, изхабен, неизползван, засрамен…
Това са само част от емоциите, които изпитват пастелите на Дънкан и за всичко си има причина…и решение.
Аз съм човек, който търси добавената стойност във всичко и вярвам, че тя съществува, стига да можем да погледнем отвът това, което виждаме. В тази детска книга я откривам именно в задълбаването в емоциите – нещо изключително важно не само за децата ни, но и за нас самите. Героите дават ясното послание, че винаги идва момент, в който имаме нужда да споделим как се чувстваме и от какво имаме нужда.
Пожелавам на всички ни да успяваме да рисуваме картините на живота си с всички цветове. Защото емоциите не се делят на добри и лоши, допустими и недопустими. Те просто съществуват. И за да имаме място за едните, трябва да дадем път и на другите.