Можем да мислим за себе си като за пионери във финансовата култура, защото живеем във времена, в които тя става все по-важна. Ако за нашите майки и татковци, баби и дядовци, финансовите познания не са били от голяма важност, то за нашето поколение това вече не важи.
Не сме научени да живеем финансово ефикасно и да сме независими от парите ни звучи като далечна мечта, но всъщност отговорът е на една ръка разстояние. Разбира се, нищо не се случва с магия, нито с “тези 10 стъпки”, а с високо ниво на осъзнатост и самодисциплина.
Аз и съпругът ми години наред се борим със себе си и навиците си, за да се научим да спестяваме ефикасно, да променим мисленето си относно парите и да вървим нагоре финансово. Най-после мога с известно спокойствие да говоря по темата, защото първите резултати са на лице и знам, че се справяме.
Какво означава семеен бюджет?
Всичко в живота ни има някакъв финансов аспект, колкото и прагматично да звучи. Дори отношенията между партньорите в един момент опират до финансите и в това няма нищо лошо. Всъщност семейният бюджет е опорната точка, откъдето трябва да тръгнем (ако имаме семейство, разбира се).
Разказвала съм в социалните си канали, че в нашето семейство финансите са 100% общи. Аз нямам тайна сметка със скрити лични пари, Кирил също няма такава (или поне аз не знам, но се надявам да няма, защото ще съм доста прецакана 😀 ). Това е може би първото нещо, което трябва да бъде изяснено, преди да се правят общи сметки за спестявания и инвестиции. Защото харченето е най-лесно. Трудното (и по-важното, всъщност) е отвъд него.
Основополагащо при нас се оказа изграждането на нагласата, че стабилизирането на финансите, спестяването и инвестициите изискват време. Много време и посветеност.
НАШИТЕ ОСНОВНИ СТЪПКИ КЪМ СТАБИЛНИТЕ ФИНАНСИ
Водене на таблица с бюджет за всеки месец
Препоръчвам сами да изградите таблица, в която да въвеждате информацията за разходите. Повечето хора пазят касовите си бележки и ги въвеждат всеки ден до стотинка. Ние избрахме да направим таблица в google sheets, която да бъде достъпна от всичките ни устройства и понякога въвеждахме в движение, а друг път просто преглеждахме транзакциите за последните дни и разпределяхме сумите по категории.
В нашата таблица има категории приход, спестявания, очакван допълнителен приход, очаквани разходи. В разходите имаме категория с ежемесечни, където влизат наема, таксата за детска градина, храната на Фюри, фиксираните сметки за интернет, телефони и др. – изобщо всички разходи, които със сигурност са еднакви всеки месец. Тук влизат и сметките за ток и вода, но при нас те варират много в зависимост от сезона и просто го планираме в началото на всеки месец.
Помнете най-важното – основната цел на този тип таблици всъщност е анализ. Те не вършат работа сами по себе си, освен ако не анализирате получената информация. Главната цел при нас беше да видим къде колко пари даваме на месечна и годишна база и да изберем кои разходи да оптимизираме.
Изграждане на система за разходи
Има хора, които добре жонглират със свободните си пари всеки месец, но на нас ни се наложи да въведем система за разходи така, че да управляваме осъзнато и лесно финансите си в ежедневието. Най-добър ефект засега сме имали с предвиждането на седмичен бюджет, след като сме фиксирали всичко в месечния. Така можем да се ориентираме за всички битови разходи от сорта на храна, консумативи за колата, козметика, разходи за социализиране, транспорт, джобни пари. Преценяваме на базата на седмичния бюджет какво да купим и какво да оставим за следващата седмица. Седмичния бюджет сме определили чрез анализ на таблиците от предходни месеци и сме го фиксирали така, че да имаме предвидени пари за седмица напред, след очакван нов приход – например: ако получаваме семейния си приход на 01.01, то седмични разходи трябва да имаме планирани за поне седмица след 01.02.
Изграждане на система за спестяване
Никога не сме си представяли, че ще живеем без спестявания. Никога обаче не сме си представяли, и че ще орежем стандарта си на живот в името на спестяванията. И тук, както във всичко в нашия живот, търсим баланса. Отново благодарение на анализа на таблиците за финанси от предходните години, успяхме да изградим реална представа за това каква сума можем да отделяме за спестяване на този етап, без да нарушим спокойствието и комфорта си. В книгите за управление на лични финанси ще прочетете, че трябва минимум 10% от дохода да се заделят, но за мен този процент е твърде нисък, дори под абсолютния минимум.
Следваме правилото “плати първо на себе си”, като при наличен income винаги първото нещо, което правим, е да заделим в спестовната ни сметка определената сума.
Входове и изходи на финансите
Повече от първото и по-малко от второто – това е нашата схема. Стараем се да имаме колкото се може повече източници на финанси, а изходът оставихме само един – една сметка, от която можем да харчим, която използваме за “разпределителна”, т.е. събираме всичките си приходи там и започваме да разпределяме – за спестявания, за кредити, за сметки, за седмични разходи, за месечен пазар, за детска градина, за ваканция и т.н.
Среща с финансов консултант: авариен фонд и краткосрочни цели
Когато се почувствахме готови, си организирахме среща с финансов консултант. Избрахме Стойне Василев и мога да кажа, че сме доволни от похарчените пари, приемаме ги като инвестиция, а това само по себе си означава, че смятаме, че ни е било полезно. От срещата ни успяхме да извлечем три неща:
- Потвърждение, че сме се ориентирали правилно за създаването на бюджет, анализирането му и представите ни за спестяване.
- Поставихме началото и желаната сума на авариен фонд, както и срок за запълването му, който вече изпълнихме и сме невероятно щастливи от този факт. Авариен фонд се наричат спестяванията, с които бихте могли да преживеете поне 6 месеца, ако останете без никакъв друг доход. В по-добрия случай това са месечните ви разходи х12. Според мен е изключително важно да имаме такъв във времето, в което живеем и го препоръчвам на всеки.
Изглежда сложно и трудно, знам колко други неща бихте направили с тази сума, когато я изчислите, но повярвайте – ще си струва. - Поставяне на повече краткосрочни цели, вместо една дългосрочна.
Установихме в разговора ни, че краткосрочните цели имат по-добър психологически ефект върху нас и ни мотивират повече да спестяваме и да мислим за финансите си. Да изпълняваш цел след цел е вдъхновяващо и удовлетворяващо. Има значение дали ще си поставиш за цел да спестиш 10 хиляди лева или 10 месеца по 1000 лева – във втория вариант ще се почувстваш доволен от себе си 10 пъти и това ще те мотивира да продължаваш.
Към момента сме доволни от постигнатото, но това е само началото на нашата семейна финансова история. Имаме много мечти и планове за осъществяване и не можем да си позволим нито ден неосъзнато харчене, ако искаме нещата да се случват. Има и много инструменти, които трябва да се научим да използваме.
Страшно освобождаващо е чувството да разбереш на практика колко много всъщност зависи от теб. Да разбереш, че пътят към финансовата независимост е под краката ти. Така че – пълен напред!
* Disclaimer: Този пост има информативна цел чрез споделяне на личен опит. Ако имате нужда от професионално мнение и съвети, от сърце ви препоръчвам блога и книгата на Стойне Василев за старт.
* Изобщо няма да коментирам начинът на харчене “от заплата до заплата”, защото този пост е за следващото ниво от стълбичката, където да не спестяваш не е опция.
* Постът не е спонсориран по никакъв начин.
