Милена Трифонова е илюстратор и основател на Sketchbook Studio, както и главна движеща сила зад проекта „Рисуваме заедно“ в Instagram. Тя има огромна страст към общуването онлайн и създаване на общност от себеподобни хора около общи интереси. Тя също така се вълнува от устойчив начин на живот и опазване на околната среда. От години се обучава как да вреди по-малко на природата и от време на време споделя наученото в Instagram акаунта си @milena.trifonova. Съжителства с двама съквартиранти – приятеля си и кавалер-шпаньола Плуто, който е бил голямо вдъхновение за главния герой в книжката.
Радвам се, че се съгласи да си поговорим по-обстойно за творческия процес и емоциите около създаването на албума за Мини Ти. Получи се толкова откровен, смислен и интересен разговор, че самата аз съм чела отговорите не веднъж.
1. Как се срещнахте с Мини Ти и какво те накара да прегърнеш този проект?
С автора на книжката – Рози Борачева, се познаваме от университета. Заедно с нея бяхме част от екипа, който спечели през 2016-та година Рекламна академия (голямо състезание в НБУ). Така ни се стекоха пътищата, че заедно изкарахме първия си корпоративен стаж, работейки бюро срещу бюро. С Рози от първия момент знаехме, че работим добре заедно, и тя ме покани да се включа в проекта на Мини Ти.
Честно казано, доста се опасявах да „прегърна този проект“ в началото, но нейната сигурност в моите способности ме накара да повярвам и аз, че мога да създам цяла книжка! Пристеснявах се, че не съм специалист в принтирани неща, ами по-скоро в дигитални като илюстрации, видеа, уеб банери и съдържание за медии. Интересен факт е, че с Рози сме родени един след друг дни през април в една и съща година. Ако вярвате в хороскопи, може и да намерите в това причината защо така добре се разбираме. (Смее се)
2. Как протече комуникацията с клиента, за да се вдъхновиш?
Тук ситуацията е такава, че аз не работих пряко с издателя (клиента), ами с автора – Рози, която също беше и координатор на проекта. Тя е страхотна! Не съм работила с друг копирайтър или акаунт в агенция, с който да се разбирам така добре. Тя умееше да ми помага да преодолявам всеки творчески блокаж и притеснения за принт и да ме насърчава, че това, дето го правим, има смисъл и много хора ще му се радват. И двете истински вярвахме в проекта и че ще бъде нещо повече от поредната книжка на рафта в детската стая, но нейният ентусиазъм беше заразителен. Това ме надъха да дам много повече от себе си от първоначалната ни договорка. Пожелавам на всеки да работи с човек като нея.
3. Кой измисли концепцията и как стигнахте до решението за стила на илюстрациите?
Аз имах дълго време на проучване и скициране, докато се спра на подходящ стил, който да съчетава моето виждане и вече изградения бранд на клиента. Изпратих няколко насоки, така че авторът и издателят да изберат най-подходящата според тях. Самата концепция да имаме главен герой зайче, което виждаме в различни ситуации, се роди още при първия ни разговор с Рози и мисля, че тя си го беше наумила като опция още преди да се свърже с мен, а аз прегърнах идеята. От този момент нататък голямо вдъхновение и посока ми беше книжката „Ах, колко много моркови“ на Кейти Хъдсън, дори писах на авторката в Instagram за благодарност и изпратих някои от първите си скици.
4. Защо избрахте именно зайче да се „разхожда“ между страниците?
Зайчето е знаков елемент от бранда на Мини Ти. Това беше едно от нещата, с които свързахме моите илюстрации и стил с бранда. Другото е бледите пастелни цветове, които брандът ползва.
5. Ти не си родител, какво те развълнува в този проект, който е толкова сантиментален за семейства с деца?
Ох, нямам търпение да имам на кого да подаря книжката и да гледам как я попълва! Да не говорим, че и аз бих използвала моето копие някой ден с удоволствие. До този момент не оценявах колко хубаво е да рисуваш или създаваш продукт за деца и да мислиш кое би ги впечатлило. Това, което най-много ме развълнува, е съдържанието и че не е поредният посредствен албум. Все пак екипът зад албума е 2/3 родители. Рози и Криси са майки и при създаването на съдържанието го бяха съобразили, така че да бъде интересен както за тях, така и за децата им.
6. Как протече творческият ти процес?
В началото се бях надъхала много и още след първото ми проучване стигнах стената на творческия блокаж и съмнение в способностите си. Преодолях го, като отидох в книжарница и разглеждах много книжки, включително купих няколко за себе си. Тук „Нито ден без книжки“, както и твоето експертно мнение (на Пирина – бел. ред.) се намесиха и ми помогнаха с проучването на пазара. След като сложих някаква рамка на стила и визуализациите като теми, които ще имаме, бях по-спокойна и си повтарях, че ми е ясно какво искам да създам и видя накрая. Клиентът беше планирал разработването на албума доста от рано и аз бях подготвена да го очаквам, но фактът, че исках да създам такова голямо количество илюстрации за кратък период от време, ме притисна доста. Сега осъзнавам, че други илюстратори създават такива книжки в продължение на месеци, ако не и повече от година. Мисля, че не бях съобразила способностите си. Рози много помогна в цялостното творческо мотивиране и визия на проекта и това да не изпусна някъде нещо.
7. Какво смяташ за крайния резултат?
Нe мога дa повярвам, че е толкова голяма тази книжка! (Смее се) Вярно, аз съм я правила и съм виждала тестови принтове, но все пак когато я получих, това беше първото ми изречение. Иначе крайният резултат е повече от великолепен! Мисля, че много си личат трудът и любовта, с които всички замесени сме я създали, и определено не е нещо посредствено, което можеш да срещнеш в книжарниците. От качеството на хартията, през смисления текст, до детайлите и количеството на илюстрациите, всичко това е създадено, за да бъде използвано години и да носи радост на собствениците.
8. За кого е тази книжка?
За цялото семейство! Без значение дали купувате този албум сами за себе си, или го купувате като подарък, той не е създаден да се ползва от един човек. Ще откриете, че попълването му се случва години наред и от много хора, включително и от детенцето, чийто живот проследяваме в него. Старахме се да е така създаден, че да няма полова принадлежност и да е подходящ за всички, доколкото бе възможно. Мисля, че е чудесен подарък най-вече за Погача, защото тогава феите орисници могат директно да напишат пожеланията си в новия подарък на бебчето.
